Angel Of Life

.....Ангелът в мен....

      ~~~•○°•○Пролог~•○°•○~~~  
Здравейте!Казвам се Ле Черин!Моята история е по-странна  от историята на  останалите,моята майка е Ангел такъв Ангел, който пази хората и ги спасява от лоши беди,а баща ми е Дявола този, който иска света в краката си!Моите родители живеят в различен свят от хората на Земята.Те живеят в различни светове, и точно в тези светове децата от Дяволи и Ангели не са позволени!Баща ми искаше да му помагам в завладяването на света, но майка ми беше против аз да съм Дявол затова ме отвлече и ми даде своя медальон, за да ме пази от  войските на баща ми които  искаха да ни заловят,но те заловиха майка ми и тя загина,но преди да загине ме даде на свой приятел, който е човек. Той ме докара в Сеул и ме отгледа далеч от баща ми ,който се закле ,когато навърша 17 години, че ще се изправи пред мен, и ако го победя  ще пощади света.Но докато  нося медальона на мама той не може да ме победи!Ако искам да спася света трябва, да спазвам 2 прости неща, защото ако не ги спазя медальона ще загуби силата си и няма, да мога да победя баща си!Тези 2 прости неща са:1-во Да не разказвам на никого, че съм Ангел и 2-то без влюбване в човек!      
       
  ~~~°•●•°~~~~•○●•°○●~~~~~
  
Вече съм на 16 години след 3 месеца ще съм на 17 ,тогава ще трябва да се съревновавам с баща ми дали ще унищожи света или ще го спася .Преди 1 година господин Лее(добрият приятел на мама, който ме отгледа след нейната смърт) почина и бях много разтроена защото г-н Лее ми, беше като дядо,приятел,майка дори и по-добър баща.Аз бях много позитивен човек все пак съм Ангел.Имах дълга,кестенява, права коса и зелени очи дълбоки, като бездънна яма!Беше първия учебен ден в новото училище!Защо ново?Защото след смърта на г-н Лее се преместих от Сеул в Пусан!
•°•°○°○°•○°○•○°•○°•
Беше 7:50 и закъснявах за първия учебен ден.Станах от леглото измих си зъбите обляках скъсаните си дънки и бяла риза,взех една ябълка и дръгнах.Тичах колкото сила имах видях пешеходна пътека реших да мина през нея, но светофара светеше в червено,но не забелязах.Тичах по пешеходната пътека докато всички коли сфиреха,а аз закъснявах.Изведнъж се спънах на един камък и паднах върху едно момче гледахме се повече от 1 минута, докато не казах:
-Добре ли си?
Изправих се и си казах ,че нямам време сега да се интересувам дали е добре,защото закъснявах!Взех си раницата,която беше паднала на земята от падането ми върху момчето и тръгнах!
Пристигнах най-после в Училище Чонгсонг и се запътих към часа си!
Влязох в час!Госпожа О ме предупреди, да не закъснявам повече и ме представи на класа.
Беше ме много срам особенно от хора,които не познавам, като новия си клас!
Госпожа О каза да седна на празния чин до прозореца!Аз седнах,но видях,че до мен има още едно празно място,дали има още един закъснял ученик? След 20 минути вратата се отвори!Не можех да повярвам,кого виждам!
.....................................................................
Хора, дано да ви е
харесала моята първа
част?Sorry , че е малко
кратка,но ми е за първи
път .
За да сте наясно с историята първо прочетете description-на 👊🏼