Angel Of Life

......Аз Ангел ли харесвам?....

                                                                       ^•^Гледна точка на Черин^•^

Вървях сама по тъмните пътища на Сеул,без никаква ориентация!Бях щастлива,но бях и тъжна!Аз чух всичко което Кук и баща му си говореха.Знаех си,че той не ме е унижил нарочно!Явно това голямо дърво ставало и за скривалище?Все пак бащата на Кук беше прав за мен!Вярно е аз съм никаквица,неудачница и най-важното е,че аз никога няма да заменя дългогодишното приятелство между тези две семейства!Но в момента има и малко щастие в мен!Той ме целуна!Знам може би само аз се чувствам така?Но това,че той ме защитаваше пред баща си ме кара да се чувствам щастлива!Вървях без да знам къде отивам, и си мислех тези неща!Но изведнъж силна болка прободе сърцето ми!Държах медальона си докато бавно се свличах на земята!Изведнъж една ръка хвана рамото ми с думите:

-Добре ли си красавице?Каза мистериозния мъж!

-До-бббре съм!Може да си вървите!

-Хайде ела аз ще ти помогна!

-Не добре съм!Казвах аз още на земята!Реших да стана и да се запътя към вкъщи,но този мъж хвана ръката ми и ме завлече в някаква задънена улица!Аз виках с цяло гърло и се дърпах,но той не ме пусна!

-Значи така ще играем?Той видя медальона ми!Започна да приближава ръката си към него с мисълта да го вземе:

-Моля те,само не и медальона ми!Моля те!

-Много сами ясни такива като теб,слънце няма да ме заблудиш!След това той ме удари по главата с нещо,но не знаех с  какво?Удряше ме много пъти,за да попадна в безсъзнание!Не издържах!Кръв течеше по глава ми,но аз отново успях да се изправя:

-Моля те,остави ме!Този медальон беше на майка ми!Ти нямаш ли майка?

-Не ми се прави на умница!Каза тези думи като удари главата ми още веднаж!Край!Аз лежах на земята в безсъзнание!Дори и в безсъзнание, аз пак усещах как горчиви сълзи се спускаха по бузите ми! 

                                                             ^•^Гледна точка на Кук^•^

Вървях по някаква улица, когато чух силен писък!Мисля,че чух писъка на Черин!Да ли обаче не греша?Нямаше време за колебания!Аз веднага проследих писъка.Бях на прага на някаква задънена улица!Оууууу Не!На земята лежеше Черин,а някакъв мъж  седеше до нея и  държеше някакъв медальон!Чакай малко това е медальонът на Черин!Аз веднага реагирах!Тръгнах към него,а той ме забеляза:

-Съжалявам брат, плячката си е моя!Явно ме е помислил за един от тях,но явно не знае,че днес ще бъде последния му ден в който ще се опита да ограби и пребие някой!Сбих ме се!След дълги юмруци в лицето му той се предаде!Тръгна си.Видях медальона на Черин на земята.Взех го!Беше счупен,но вътре се виждаше,че има нещо!Беше някакво малко писмо!Аз го отворих,за да го прочета.Писмото се състоеше:

Мила знам,че вече ще бъде късно когато четеш това!Разбрах го твърде късно и те подложих на опасност !Този медальон който носиш има проклятие!Той бавно,по-бавно те убива от вътре!Баща ти е сменил медальоните преди да ме залови!Разбрах това прекалено късно,за което съжалявам!Но аз вярвам в теб!Ти си Ангел и винаги ще си.Няма значение дали ще имаш медальон,ти носиш силата в себе си!Ще се справиш!Аз вярвам в теб!Винаги беше предавана от хората на Земята,но ти пак продължи да ги спасяваш!Обичам те!Ти винаги ще си в сърцето ми!

                                                                                                                                 С обич Мама!

Чакай малко, тя е Ангел!Какво се случва?Аз да не би да харесвам Ангел?Сега вече всичко си идва на мястото.Значи тя спасява хората!Заради това всеки път е наранена!Боже помогни ми!Май се побърквам?Ще мисля за това после!Черин лежеше на земята.Косата и беше в кръв!Трябва да я заведа у тях,и да промия раната!Взех я на ръце(като булка)и се запътих към някаква улица!Аз не знам къде живее!Взех телефона си и се обадих на директорката.След дълго убеждаване тя се съгласи да ми даде адреса на Черин.Трябва да побързам!Най-сетне открих къде живее!Взех ключовете на Черин които бяха в предния и джоб и отключих вратата!Оставих я на дивана,докато аз взема неща за промиването на раната й!Успях да промия раната й!Беше много изтощително ,но успях.Тя спеше толкова хубаво на дивана,а аз само я гледах как сладко спи!Неусетно съм заспал!Дори и заспал още не спирах да мисля за това писмо от майка й!