Angel Of Life

......Милейди ще тръгваме ли?.....

       °•°Гледна точка на Черин°•° 

Продължих ме да вървим с Куки към училище.Стигнахме до портата на входа,когато аз изведнъж спрях и се замислих"Ами ако започнат да унижават и него заради мен"Ами ако аз не съм достойна за него?"Ами ако му говорят и обиждат с думите "Ето го и този което си има най-странното гадже!"Не искам да му причинявам това!Бях дълбоко в мислите си,но явно Куки е забелязал,че не съм до него вървейки!Той спря и се обърна ,и ме видя да стоя неподвижна.Той веднага изтича до мен и хвана ръцете ми:
-Хайде трябва да влиза ме,иначе ще закъснеем!Като каза това се почуствах още по-виновна за това,че го забърках с мен,за това,че се влюби в мен,но най-много ме болеше от това,че и аз го обичах.Ако след 2 месеца и половина не победя баща ми и той ме отведе и превземе света,според вас тази любов ще съществува ли?!Не,няма!И двамата ще страда ме!
-Добре съм,просто се загледах в нещо и за това спрях!Той хвана още по-силно ръцете ми от които не отделях боглед!
-До кога ще ме лъжеш!
-А-ззз!Заекнах аз.
-Знам,че ще те е срам,че си с мен и знам,че се тревожиш дали ще ме обиждат заради теб!Но аз ще издържа!Знаеш ли защо?
-Защо?Попита аз!
-Защото те обичам!Каза това и избърса сьлзите ми ,които неочаквано се появиха на лицето ми!Той ме целуна по-челото и каза:
-Яяя до кога ще плачеш,Ангелите не използват ли крем за лице.Лицето ти е толкова подпухнало.Приличаш на катеричка!Каза това с голяма усмифка и държейки лицето ми!:
-Яяя стига,още от сутринта ли ще започваш?Казах аз със смешен тон и   избърсах остана ли те си сълзите!
-Хайде катеричке,да тръгваме иначе ще закъснеем!Каза това като ме задърпа за ръката към училище:
-Яяя!Още един път го повтори и ще умреш!Казах аз със сърдит глас,но едновременно с усмивка!Вече бяхме в двора на училището,аз стисках ръката Кук много силно.Всички ни гледаха!Дори още сега мога да предположа какво си говорят по между им"Коя е тази,че да е с Кук?""Не и ли стигна това,че я унижиха Дара и Сонг Джун?!"Как има гордост отново да е в училище"Бях много засрамена,вярно е ,че ме унижиха и  бях в много лошо състояние от този факт.Исках да избягам и то много на далеч,но да е с най-важния човек за мен Куки!Скрих се зад Куки,но той забеляза,че съм засрамена!Той хвана още по-силно ръката ми с думите:
-Няма от какво да те е срам!Ти не си направила нищо на никой!Остави ги, да говорят каквото си поискат!Ти вече си моя и винаги ще те пазя от каквото и да е било!
Аз кимнах и заедно с Куки се запътихме без дори да ни интересува какво си говорят!Стигнах ме в клас!
Всички часове минаха и заедно с Куки се запътихме към някакъв магазин:
-Ааааа, какво правим тук?Казах аз оглеждайки многото дрехи в магазина!
-Ще видиш!И отиде до продавачката .Аз стоях и само гледах калко красиви дрехи има!След няколко минути продавачката дойде до мен:
-Елате с мен госпожице!
Каза любезно тя и тръгна на някъде,аз тръгнах след нея.Стигнах ме до някаква съблекалня:
-Вътре има дрехи коитто господинат иска да пробвате!Какви дрехи,къде толкова ще ходим,че дори трябва да ми копува дрехи?!Зачудих се аз,но и едновремемно влязох в съблекалнята.Имаше много дрехи,но аз избрах една пола и потниче: