I'll Be There For You ( Calum Hood)

Десета глава

Събудих се и веднага спомените от снощи завладяха главата ми. Обърнах се и видях спящия Калъм до мен. Реших да направя закуска. Облякох тениската на спящото момче и се запътих към кухнята. Мислех да направя палачинки. Почнах да търся необходимите продукти. Намерих абсолютно всичко, освен тигана. Огледах се и видях, че е в най-горния шкаф. Надигнах се на пръсти и внимателно хванах подаващата се дръжка. Хванах по-здраво и реших да дръпна. В това време усетих как някой зад мен хвана ръката ми и ми помогна да сваля тигана. Обърнах се и засякох погледа на най-хубавото момче на света. 

- Добро утро, красавице! Какво си решила да ми сготвиш? 

- Добро утро, принце мой. За закуска на вашето величество, реших да направя палачинки. Как ви звучи?

- Перфектно! Но съм сигурен, че ще имате нужда от моята великолепна особа. Затова мисля да остана тук и да ти помогна. 

- Ааа не, не, не! Принцовете не полагат никакви усилия.

- Е щом аз съм твоя принц, значи ти си моята принцеса, а принцесите не готвят! - погледна ме Калъм и ми се усмихна. 

- Добре, принце мой! Като толкова много настояваш ми помогни! Вземи яйцата и ги разбъркай, като постепенно добавяш малко брашно. 

След 20 минути
- Принцеске, скоро ли ще стане палачинката? - попита ме Калъм и уви ръцете си около кръста ми. Започна да целува врата ми. И разбира се аз трябваше да изгоря палачинката.
- Калъм, виж какво направи. Палачинката не става за нищо.
- Спокойно пате. Нали останалите са добре.
- Да, ама аз исках всички да са хубви. - погледнах момчето и се намусих.
- О, такова си бебе. Една целувка ще оправи ли настроението ти? - погледнах го и закимах енергично. Калъм дойде до мен и ме целуна.
Погледнах часовника и осъзнах,  че закъсняваме.
- Калъм, ще закъснеем за училище!  -  по най-бързият начин се оправихме и тръгнахме.

Тъкмо влизахме с Калъм и видяхме Джули и Майкъл да идват. 

- Е,  кой ще работи с мен по биология? - попита Джули.
-Какви ще правим, че си търсиш партньор? - учуден попита Калъм.
-Не помните ли!? Започнахме практическа работа.- каза приятелката ми.
-Значи аз, защо не знам нищо.-каза Майкъл съвсем спокойно.
-Ама и аз не знам нищо! - развиват му се. И двамата с Майкъл погледнах ме към Джули.
-Ааа ,  не ме гледайте.  Разбирайте се.
-Ани,  аз ще съм с теб. - прегърна ме Калъм. Влязохме в час. Имахме да правим дисекция на жаби. Ужас. Мразя вътрешности.
- Калъм, мен ме е гнус да ги пипам тези неща.
- Спокойно пате, ти стой и гледай аз ще ти показвам и обяснявам кое какво е. - как да не го обича човек? Следващите часове минаха изненадващо бързо. Последния час Джули ми писа да се видим след училище. Тя ме попита как е минало снощи.
- Решихме са отидем в тях и да гледаме филм. Докато гледахме Калъм ме целуна и тогава Майкъл се обади. - разказаха й.
- Защо ти се е обаждал Майкъл?- попита учудено Джули.
-Нали припадна на партито и глупакът не знаел какво да прави. - казах й. Тя се усмихна.
- Исках да ти покажа това. -  каза тя и извади някаква бележка  от чантата си.
-Мисля,  че е от Зак. - каза притеснено приятелката ми.