Sparks Fly | Bg fanfic

Prologuе | Tears and happiness

Усещах как още малко сърцето ми ще изскочи от гърдите ми и ще излети някъде надалеч. Усмивката ми беше по-голяма отвсякога, докато влачех куфарите след си. Всякакви мисли си въртяха в главата ми. Дали той ме помни? Дали ще имаме същото приятелство, което имахме преди осем години?

Излязох от летището и се огледах. Тук някъде сред тази тълпа от хора трябва да е татко.

Преглътнах тежко. Не го бях виждала от осем години, само си говорихме по телефона. Той може да се е променил много, както аз се промених.

Помня как плакахме и двамата в деня, в който си тръгнах от Лондон. А ето ме сега, връщам се. И съм по-щастлива отвсякога.

- Алекс! - очите ми се стрелнаха към мъжа на десет крачки от мен. Това е.. татко.

- Тате! - изтичах до него, обвивайки ръцете си около ръменете му. Просто не можах да спра сълзите си. - Тате.. - сега, когато най-накрая бях в прегръдката му, осъзнавам наистина колко много ми липсваше. Колко много се нуждаех от него.

- Толкова си пораснала! Виж се! - отдръпнах ме се един от друг и видях широката му усмивка.

- Липсваше ми, татко. - той се приближи и целуна челото ми.

- Липсваше ми, момичето ми. - погледна настрани и премигна. - Да тръгваме, баба ти също иска да те види. - той ми се усмихна, а аз кимнах.

Баща ми взе куфарите ми и се качихме в колата му.

- Тази синя трошка.. - избазиках се. Колата му е по-стара от мен.

- Хей, трошка, но върви. - и двамата е засмяхме.

Татко се пресегна и пусна радиото и останалата част от пътя мина в слушане и пеене на различни песни.

- Алекс! Алекс, дете, това ти ли си? -  баба хвана ръцете ми. Боже, тя е точно коквато я помня.

- Бабче! - наведох се и я прегърнах.

***

- Сигурно си гладна от пътя! - баба каза, а аз поклатих глава.

Успях на разопаковам горе долу куфарите в старата ми стая. Останаха ми още неща, но сега съм изморена.

- Как така? Виж се каква си слабичка, зимата идва! - баба продължи да мърмори, дакато бъркаше в хладилника.

- Майко, остави я. - татко се засмя, а аз след него.

Баба каза, че отива да полее цветятя и я чухме да си мърмори нещо как в днешно време младежите не ядяли.

- Ако искаш си почини..

- Ъъ.. аз всъщност.. Ами, чудех се.. Ан още ли.. живее отсреща и...

Татко се засмя, а аз извъртях очи.

- Ан все още живее отсреща. - той започна. - Но не и Хари.

Точно от това се страхувах.

- Как така? - станах от стола, а той пак се засмя. - Какво е смешно, тате! - още малко щях да се разплача, а той се смее.

- Живее надолу в града, спокойно.

Мамка му.

- Отивам да видя Ан. Дали Хари сега е при нея?

- Не знам, аз имам да свърша някои работи, но ще се върна за вечеря. Чао. - прегърна ме и излезе.

Взех си телефона и се запътих към вторият ми дом. Домът на семейство Стайлс.

______________________________________
♡