Sparks Fly | Bg fanfic

I can't believe

Докато вървях към домът на семейство Стайлс, се оглеждах наоколо. Почти нищо не се е променило, всичко е както го помня. Къщата им е на една улица разтояние от нашата и като деца с Хари всеки ден си ходехме на гости, играехме на улицата. Ан винаги ми е била като втора майка и аз много я обичам.

Застанах пред вратата и се усмихнах глуповато. Звъннах звънеца и зачаках.

След малко се чу шум от вътре и вратата се отвори. Боже, Ан беше облякла престилка, която беше цялата в брашно, а да не говорим за косата и. Объркване се изписа по чертите и и сбръчка вежди, преди голяма усмивка да украси лицето и.

- Алекс! - прегърнах я, а тя се засмя. - Какво прави толкова време в Ню Йорк! Липсваше ни!

Аз се отдръпнах, а тя продължаваше да се усмихва.

- И вие ми липсвахте.

- Заповядай!

Къщата беше подредена; както винаги. Ан е толкова подредена, Хари също.

- Ох, не мога да повярвам, че си тук. Искаш ри нещо за пиене? Аа, и правя сладки.

Тя изтича в кухнята, а аз тръгнах след нея. Ухаеше много приятно.

- Хайде, седни!

- Ами, аз дойдох само да ви.. те видя.. - тя ме погледна и на устните и пробягна усмивка.

- Ще се обадя на Хари.

Развълнувах се, когато чух името му.

- Всъщност, искаш ли да отидеш в апартамента му? Той е наблизо. Ако искаш, разбира се.

Кимах продължително, а тя ми написа адреса на листче.

- Благодаря.

* * *

- Пристигнахме - платих на шофьора и слязох.

Беше сграда. Бръкнах в джоба се и извадих бележката.

ул. 158, сградата вдясно, етаж 4, ап. 18

Забавлявайте се ;)

- Боже мои Ан! Какво е това личице?? - засмях се сама на себе си и побързах на вляза в топлата сграда. Изглеждаше добре и имаше фоайе, интересно. Извиках асансьора и натиснах 4-ти етаж. Бях доста развълнувана, защото на излизане от асансьора се препънах няколко пъти.

Апартамент 18..

Прехапах устна, взирайки се във вратата. Бях повече от нервна, но повече от всичко исках да го видя. Изтичах до вратата и без да се замислям почуках три пъти. Заиграх се с пръстите си, и се огледах настрани.