Тръгнах си, на всички кажи
нека сега ти да страдаш,
нека на плещите ти да тежи
това и нищо друго заслужаваш.
Чак сетне ти всичко оценяваш,
докосвайки студеното ми тяло.
Да помръдна силно се надяваш -
труп да стоплиш с одеало.
Силни думи от душа ми силна
казавам ги и няма да ги върна.
Знай, на някой друг ще си му милна
от гроба не ще се аз завърна.
И няма да ме мислиш вече,
ще живееш във измислен рай,
защото времето ми тук изтече.
Жали ме, мрази ме до край!
