Срещнах очи пропити с любов,
гледаха втренчени сякаш в оков,
а бяха чужди - сини, помня,
пълни с дъжди...май са дом на
руини от надежди.
Върви спокойно забил във мене взор,
а слънце знойно спи във облачен затвор.
Със стените сиви и тежестта на водата
огнени лъчи красиви давят се във самотата.
Дъжд отгоре преваля - море от сълзи
одежди ропотно сваля, по плътта пълзи.
Светкавичен блясък сякаш чук удря желязо,
ферумен трясък тез очи вечно беляза.
