Сериалът

1007

Вече бяха минали няколко дни от онази вечеря, но аз не спирах да мисля за Красавицата. Имах нужда от нещо, което да ме разсее. При нормални обстоятелства тренировките вършеха работа. Обаче в басейна, докато плувах, така се отнасях в мисли, че на няколко пъти да се удавя. На тренировките с братчето - той ме спукваше от бой и бързо му писна.
Тогава дойде и светлинката в тунела. Баща ми имаше служебна среща на другия край на света и реших, че ще ми се отрази добре. Не бяхме ходили там от няколко месеца, имах нужда от това.
Сега сме в самолета и преглеждам купчина с документи. Полета е много дълъг и имам време да се подготвя. Е остана ми време и да поспя и да сънувам - как тя се врътна и трясна вратата след себе си. Всеки път, като тази сцена изникне в съзнанието ми, стомаха ми потръпва.
Успях да прегледам и файла с информацията за нея, който моето момче за всичко беше успял да събере за тази седмица. Общи неща - финансовото състояние на семейството, образованието й, връзката й с някакъв известен мъж, доста години по-голям. О, ето и малко клюки - тия двамата имат доста бурна връзка, има и скандали в които са замесени.
Това ми хареса, шансовете да се добера до нея започнаха да се увеличават. А в главата ми започна да се заражда стратегия. Усмихнах се.
Пътуването мина неусетно докато оформях плановете си. Може да е подло, но аз, освен всичко друго, съм и невероятно добър маниполатор.
Когато частния самолет на баща ми кацна беше около 10 сутринта. На летището ни чакаха хората на неговия бизнес партньор. Ескорта ни беше като за някой кино звезди. Толкова много коли, че не ми се искаше да ги броя.
Срещите ни започваха още с пристигането. Нямахме време за губене, прибиваването ни в тази държава винаги е било кратко. Една от причините е местно ченге, което от 10 години се опитва да проникне в Организацията и да я срине. Но това, разбира се, не е никак лесно. Връзките и партньорствата, които баща ми е изградил тук, още преди раждането ми, са наистина силни и на всякакви нива. От улични търговци до високопоставени политици и безумно богати фамилии.
Срещите ни продължиха целия ден.
Беше късния следобед, когато най-накрая се добрах до хотелската си стая. Бях наистина изморена и още с влизането започнах да се разсъбличам. Имах нужда от сън, затова се намърдах в леглото и заспах на мига.
Събуди ме звука от телефона в стаята ми. Вдигнах слушалката докато още се търкалях в леглото.
- Добър вечер - започна някакъв вежлив глас.
- Добра да е.
- Преди два часа беше донесена пратка за вас, моля да ни извините за притеснението, но бяхме инструктирани, ако не я потърсите до девет часа тази вечер, да ви я донесем лично до стаята. Удобно ли ще е да изпратим някого да ви я предаде?
- Разбира се - отговорих сънено.
След няколко минути държах запечатан плик. Вече знаех какво има в него. Карта ключ за друга стая в друг хотел. Всеки път се изумявам, как успява да ме открие толкова бързо. Усмихнах се като отворих плика. Същата стая в която се срещаме от вече...колко станаха...осем или девет години.
Не ми трябваше особена подготовка за тази среща - душ, дънки и тениска. За пореден път се зарадвах, че имам къса коса, през която прекарах мокри пръсти. Честно, не разбирам жените, които прекарват часове пред огледалото, само за да се харесат на някой мъж. Устните ми вече са заздравели, синините ги няма - значи изглеждам перфектно.
Взех си телефона и картата ключ, парите ги набутах по джобовете, мразя да мъкна излишен багаж. Мразя дамските чанти, само ти се пречкат, не можеш да тичаш бързо, ако трябва да стискаш такава. А на мен често ми се случва да тичам - от хаотична точка А до безопасна точка Б. Затова обичам да съм подготвена. Нахлузих кецовете и в движение си взех яке, макар да е топло и да нямам нужда, но навиците са си навици.
До хотела стигнах с такси. Не бях идвала от последното ми пътуване преди 4 месеца.
Запътих се към стаята. Вътре беше сумрачно, чуваше се само звука от телевизора. Всъщност от там идваше и единствената светлина. Влизайки усетих полъх, явно беше на терасата. Запътих се натам и се спрях пред вратата. Завесата се поклащаше леко.
Той седеше подпрян на парапета и пушеше. Застанах до него и също се облегнах, но с гръб към нощната гледка към Токио. Взех цигарата от ръката му за да я допуша. Чак тогава ме удостои с поглед. Обичам бадемовите му очи и начина, по който ме гледат. Усмихнах му се, той на мен също.
Застана пред мен и пъхна ръце под дънките по задника ми, опря корем в моя и стисна по-силно.
- Липсвах ли ти? - пита в ухото ми
- Колкото и аз на теб - отговорих - няма ли да ме оставиш да допуша - питах като усетих едната му ръка да се премества към копчетата на дънките ми.
- Пуши си, за сега нямам нужда от устата ти - с едно дръпване ги разкопча всичките.
Това и правех, пушех опряна в парапета, докато той смъкваше всичко надолу. А зъбите му бяха на ухото ми. После плъзна ръце под тениската ми и започна да я повдига. Ммм, настръхнах. Усетих усмивката му, като установи, че не нося бельо.
- Хаесва ми, когато идваш при мен подготвена - прошепна ми.
В отговор вдигнах ръце нагоре за да доразкара и тениската. Той я издърпа и я метна на земята. Вече не ми се пушеше. Той успя да привлече цялото ми внимание. Остави ме да съблека ризата му. Когато пръстите ми се плъзнаха от корема към колана, хвана ръката ми, постави я на парапета и ми каза да се държа по-здраво.
Отново се подчиних. Стисках перилата и се наслаждавах на езика и устните му, които слизаха от врата ми и все по надолу. Бях настръхнала и дишането ми се промени.
Забелязах наблизо, на една от терасите, някакъв мъж, който се смути от погледа и усмивката ми.
Пак насочих поглед към гаджето си. Той вече беше с език и зъби на корема ми, а ръцете му се разхождаха по краката ми. Седеше на колене пред мен. Пак усетих усмивката която пусна. Отдръпна се леко и прекара пръсти около обецата на пъпа ми:
- Това е ново.
- Харесва ли ти?
- Все едно това има значение за теб - получих устните му под обецата и все по-надолу.
Премести и двете си ръце на кръста ми. Едва дишах вече. Прехапах устни, когато усетих неговите на онова специално местенце. Зарових пръсти в дългата му коса за да му показвам как ми харесва. Не е истина колко ми липсваше. Толкова, че спрях да мисля и се оставих на усещането. Вече дишах по шумно и през зъби. Мамка му, толкова добре познава тялото ми, че ще ме довърши много бързо. И го знае.
Изведнъж се отдръпна. После целуна вяло корема ми и се изправи като прекара език от обецата на пъпа ми до обецата в устата ми. Дръпнах го за косата:
- Искам си края - изкомандвах.
- Аз пък искам да пуша. А твоята уста е свободна. И не ми се слуша мрънкането ти.
Нямах нужда от повече подтикване. Плъзнах ръце по неговите и ги поставих на перилата от двете ми страни. Извадих и запалих цигара, подадох му я. Все още седях между него и парапета.
Докато той пушеше, аз с удоволствие си припомнях вкуса на кожата му. Толкова изумително гладка. Опрях гърди в неговите, наместих крак между неговите и този път аз пъхнах ръце в дънките му. Издиша в ухото ми. Ммм провокирах реакция. Затова продължих. И аз, като него, смъкнах панталона заедно с боксерките. Плъзгах ръце по краката му а устните си по гърдите и корема му. И така докато не стгнах глезените и пъпа. Прекарах пръсти по обратния път нагоре а езика ми отиваше по надолу, докато накрая не усетих как потръпна.
Изкефих се на промяната в дишането му, докато му причинявах онези забавни неща. И понеже и аз го познавам, спрях точно преди най- интересното.
Той ме хвана за косата и ме издърпа нагоре. Този път в целувката му имаше много повече страст, на която и аз се потдадох. Увих ръце около врата му. Той ме повдигна и увих и крака около кръста му. Само две крачки и бяхме на пода, аз отдолу.
Наистина умее да ме кара да не мисля. Накара ме и да се извивам от удоволствие под него. Да се притискам по-силно. Да заравям пръсти в косата му. Само на него позволявам да води, защото той познава всяка моя слаба точка. И въобще не се свени да ми каже или покаже какво иска. Макар аз да го знам.
Този път си го направихме бързо. Все пак не сме се виждали от месеци. Отдавна се познаваме и всеки път успяваме да се довършим заедно. Той го направи и за двамата, с ръка в късата ми коса а другата на кръста ми, за да ме притиска по-силно в себе си.
Беше страхотно като всеки път с него. Но като приключихме го избутах да се махне от мен. Полежахме така един до друг още малко.
- Питие - попитах - аз ще си налея уиски.
- И за мен същото. Вечеряла ли си?
- Не, а ти?
- Ще поръчам някакви сандвичи.
И двамата се мотахме без дрехи. Аз приготвих уискито с лед, той поръча храната. Седеше на дивана и ме гледаше, как се размотавам покрай него. Поставих чашите. Донесох цигарите. И порових в тайния джоб на якето си за онази специалната цигара.
- Няма да ми омръзне тази гледка - най-красивата която съм виждал.
- И аз обичам да те зяпам.
Седнах до него и си чукнахме чашите.
- Знаеш ли, напоследък си мисля нещо. Ние с теб имаме нещо като връзка - започна той - Обаче не точно. В тая ситуация сме вече осем години.
- И какво от това?
- След две години ставам на 30 и ще ти предложа брак.
- След три години ставам на 30 и ще приема.
Отново чукнахме чаши. Отпихме от уискито и в един глас довършихме уговорката си:
- Освен ако обстоятелствата не се променят.
Не съм сигурна, че това нашето е любов. Но си прекарваме добре. Знам всичко за него. Той знае всичко за мен. Приели сме лошите си навици и сме наясно с чувствата си. Ако не беше тая безумна история със семействата ни, може би отдавна да сме го свършили това.
От близо година подготвям място, на което мога да се покрия. Далеч от пипалата на Организацията и агентите на брат му. Той прави същото. Често сверяваме информация. Но не и на тези ни срещи, не губим време в работа, като можем да го губим в удоволствие.
Вечерята ни пристигна. Навлякох неговата риза за да отворя. Взех я и тръгнах към него с най- секси походката която можех да докарам. Гаджето ми се захили:
- Тая риза разваля всичко.
- Щом казваш.
Свалих я и тоя път малко преиграно му се повъртях пред очите. Придърпа ме да седна в него с лице. Разходи пръсти по краката ми. Аз по раменете и гърдите му.
- Как успя да ме откриеш толкова бързо? Даже аз не знаех в кой хотел ще отседна.
- Знаеш че брат ми е като куче захапало кокал и прави всичко възможно, за да спипа баща ти. Щом се появи във въздушното ни пространство агентите му веднага докладват. Знам на кой да платя, за да разбера.
Май няма да губим време в ядене точно сега.
Взех забавната цигара, запалих и вдишах. Дима го издишах в устата му с ръка зад врата. Той го пое и получи бонус - езика ми. Продължихме да пушим така. Неговите докосвания станаха по-уверени и не толкова вяли. Аз подавах дим и бонуси към него. Той постави ръце на дупето ми намести ме по удобно.
Почти изпаднах в еуфория от това което щеше да ми причини. Щях да си платя за всичко разбира се. Поставих ръцете му върху гърдите ми и му диктувах силата с която ми харесва да докосва. През цялото време след пушенето не спряхме с целувките. Знам, че обича обецата на езика ми в устата си, знам че я обича и на други места. Но ще я получи после. Сега си искам еуфоричния момент. Да го усетя как загрява в мен. Най-любимото ми нещо с него.
Този път аз водя. И нямам намерение да бързам. Нощта е пред нас. Успявам да парирам опитите му да се озове над мен. Даже прилагам сила. Гаднея по моите си начини. Утре и двамата ще имаме следи по себе си от бурната ни нощ.
Дивана се оказа недостатъчен за начина по който се вихрим. Колкото и силна да съм, той все пак е мъж и успя да ми се наложи - на масата, на пода и пак на дивана, където се довършихме задъхани.
Когато приключихме станах от него, а той не направи опит да ме спре. Никога не е мрънкал за студеното ми отношение. Е, всъщност се пробва веднъж и не ме видя повече от половин година. Вече е свикнал.
Запалих цигара и му давах да пуши от ръката ми. Седяхме един до друг и зяпахме в телевизора. Първа наруших мълчанието:
- И утре съм тук. Ще се видим ли вечерта.
- Няма да мога. Имаме семейно събиране. Няма как да се измъкна.
Отново настъпи мълчание.
- Мисля да ти купя пръстен - каза без да ме поглежда.
- Не нося бижута по ръцете, пречат ми. Мисля, че е излишно.
- Не съм казал да го носиш. Просто да го приемеш.
- Тогава, ако уговорката ни все още важи, ще съм тук за 30тия ти рожден ден и ще си чакам подаръка.
- А аз на твоя 30ти рожден ден ще дойда с адвокат за да сключим брак.
И двамата се разсмяхме с глас на представата. Вече бях гладна и докато вечеряхме се забавлявахме с предположенията как ще реагират брат му и баща ми.
Разговора ни премина на темата какво семейство ще бъдем, и какво ще си причиняваме един на друг като заживеем заедно. Така неусетно се озовахме в спалнята и наистина си причинихме тези неща за пореден път тази нощ.
Вече изтощени лежахме - аз по корем, той до мен, разхождаше пръсти по гърба ми. Часовника показваше че минава четири часа. Размърдах се и станах да си потърся дрехите. Гаджето ми се облегна на вратата и ме наблюдаваше докато се обличам.
- Ще трябва в един момент да се научиш да спиш с мен.
- Знаеш че спя само с брат си.
- Ти пък знаеш, че той няма да живее с нас. А в леглото си искам теб, а не вас.
Усмихнах се на сцената, която изникна във въображението ми.
- Не прекалявай с мечтите - скастрих го аз - наясно си, че може и да не се получи. Не ме изпращай, знам пътя.
И просто си тръгнах, както съм правила винаги през последните осем години.