Сериалът

1015

  Дните след партито минаваха по обичайния начин. Тичане сутрин за лекции, обяд в любимите ресторанти и мотаене по моловете. В дните, в които Моя човек не беше наоколо наказанието с излизането важеше само за вечерните часове. И сега не беше по различно, въпреки че тоя път причината беше друга, правилата останаха същите.
  Но днес той се прибираше, а аз нямам търпение да го видя. Така че вече кроя планове как да се измъкна от нас. Тъкмо проверявах, кой от охраната е на смяна тая вечер, когато тати се появи в стаята ми.
  - Нали помниш, че имаш услуга за връщане - настани се на стола до леглото ми, кимнах в съгласие - е приготви се за излизане, след два часа синът на приятелката ми ще дойде да те вземе. Ще вечеряте заедно, а после лично ще те докара до нас.
  Мммм, нещата се подредиха по-добре от очакваното. Даже няма да ми се налага да се измъквам от нас. Какъв късмет, тая среща е в най-правилния момент. Опитах да си придам раздразнен вид:
  - Наистина ли се налага? Мисля, че е безсмислено. Нищо няма да се получи между нас - тонът ми също беше раздразнителен, въпреки че вътрешно ликувах. Знам, че тати няма да се откаже, но ако се съглася без мрънкане ще е подозрително. Така че си изиграх театъра подобаващо.
  - След два часа да си готова. - стана от стола и се усмихна - И моля те, постарай се да си поне малко точна.- преди да затвори вратата добави - Нека не караме бъдещият ми зет да чака отегчено с часове, че туко виж съм се сближил с него говорейки по мъжки, докато те чакаме - успя да затвори вратата секунда преди да го уцели хвърлената възглавница по него.
  - Бъдещият ти зет как пък не! - извиках по него.
  Скочих бързо да се приготвям и даже това подмятане на тати не успя да развали настроението ми. Докато си вземах вана, изпратих смс на Моя човек, че ще съм при него за вечеря. После сложих любимия му лосион за тяло. Повиках фризьор за косата ми и избрах елегантна лилава рокля с дължина малко над коленете. Обичам да се обличам с този цвят, прави цвета на очите ми да изглежда толкова нереален. И бях готова почти на време. 30 минути закъснение ли са?
  Братчето й ме чакаше в хола с тати, приказвайки си сладко сладко. Това малко ме издразни, иска ми се да го видя така усмихнат, но в друга компания. Когато влязох ме забелязаха и двамата спряха да говорят и ме заоглеждаха.    Няма да лъжа, обичам това внимание и как хората млъкват и ме зяпват, когато се появя някъде. Било то и в нас. Гордостта с която тати ме гледа всеки път ме разтапя. Поздравих и двамата и казах, че съм готова да тръгваме.
  - Приятно прекарване - каза тати и се обърна към кавалера ми - грижи се за съкровището ми и разчитам на мъжката ти дума, че ще я прибереш в нас навреме.
  - Няма нужда да ангажираш господина с такива работи - отвърнах.
  - Можете да разчитате на мен - подаде ръка за довиждане към тати, игнорирайки коментара ми.
  Чудно почна тая вечер, няма що. Пред колата му ми отвори вратата и ми помогна да се настаня, като истински джентълмен. Бреййй, имала съм нещо общо с него - еднаки вкусове за коли. Кара същата гъзарска и поръчкова, супер бърза кола. Е, разликата в избора на цвета е като деня и ноща. И все пак моята е по-готина. Но не мисля, че ще имаме време да ги обсъдим. След като потеглихме се обърнах към Братчето й с усмивка, на която никой не ми е отказвал:
  - Можеш да спреш след следващия завой. Няма нужда да ме връщаш в нас, ще измисля подобаващо оправдание защо се прибирам сама. И благодаря за измъкването, дойде в най-подходящия момент. Ще се реванширам. А сега спри - вече бяхме на мястото, което визирах.
  - Преди всичко съм мъж и съм дал дума на баща ти. Освен това обещах и на майка ти да пратя снимки от ресторанта.
  - Това със снимките е шега, нали? А това, че няма да те видят в нас довечера не те прави по-малко мъж. Наистина имам по-интересни планове за тази вечер. А и не мисля, че ти изгаряш от желание да вечеряме заедно.
  - Нали ти казах вече, че си търся поводи да те срещам. Ти си наистина интригуваща. Искам да те опозная - каза тези неща без да изпуска пътя от поглед.
  - Не си падам по заучените комплименти. И наистина нямам желание да ме опознаваш. Нито времето. - усмивката се изпари от лицето ми. Пак ме обърква. Но в крайна сметка можех да му отделя половин час, ако толкова настоява. Най-скучния му половин час.
  Като спря пред ресторанта слезе и отвори вратата. Подаде ръка:
  - За мен наистина е удоволствие да съм в компанията ти. Освен това бях останал с впечатление, че си човек, който държи на думата си. А доколкото знам си дала обещание - пусна онази крива усмивка.
  - Удар под кръста? Май това ти е навик. - хванах ръката му - Добър избор за ресторант - отбелязах вяло.
  На влизане в ресторанта събрахме доста погледи и въздишки. Кавалера ми определено изглежда доста стилно. И избора му на костюм перфектно пасва на роклята ми. Дочух шушукания от масите, колко красива двойка сме. Усмихнах се на тоя коментар, че сме красиви такива сме, но двойка, каква заблуда само.
  Помогна ми с палтото, а след това и със стола. Продължава да се държи галантно и джентълменски. Оставих избора на вино на него. Избра най-доброто според моя вкус, приятна изненада отново. Но определено времето напредва, така че е време да си изясним отношенията :
  - Какви са ти плановете за тези срещи? - минах на въпроса директно, гледайки го в очите. - Имам приятел, мисля, че е правилно да те информирам. Отношенията ни са сериозни и не проявявам интерес към друг.
  - Плановете ми са да се срещаме - облегна се назад и се усмихна чаровно - а приятелят ти не е никакъв проблем за мен.
  - За теб не е, но за мен е. Не е нормално да ходя по срещи с друг, когато имам приятел. - отвърнах на усмивката му с изкуствена такава.
  Взе чашата с вино и я завъртя в ръката си. Насочи поглед право в очите ми:
  - С теб сме задължени пред родителите си. Така че ще спазваме уговорките. Безсмислено е да поглеждаш телефона толкова често. С мен си излязла и с мен ще се прибереш тази вечер.
  Самоувереността му беше огромна, погледа ми привлече зелените му очи или пламъчетата в тях, цели нещо, но какво точно?
  Заиграх се с пръст с ръба на чашата ми:
  - Не мисля вечерта да приключи така - усмихнах му се - а ти няма да ме задържиш на сила,нали?
  - Не бих те накарал да правиш нищо на сила. Но щом искаш нещо от мен, трябва да си готова да дадеш нещо - наведе се напред и пусна чаровна усмивка.
  - Готова съм да се договорим - отпих от чашата и се облегнах на стола кръстосвайки крака - моите условия са да излизам с теб от нас, но времето след това да го прекарвам по начин, който аз сметна за правилен.
  - Излизаш с мен и се прибираш с мен. - Повдигна вежда.
  - Съгласна - усмихнах се - 30 минути по-рано ще изпращам адреса на който ще те чакам.
  Вдигнах чаша за наздравица. Условията ме устройват идеално. Чукна чаша в моята:
  - Сега трябва аз да искам, нали? Какво си готова да платиш за тази услуга?
  Повдигнах вежди и се усмихнах чаровно:
  - Малко ли е, че ще ме прибираш в нас?
  - Дори и на шофьорите се плаща. А аз не съм от евтините.
  Поставих ръце на масата и леко се приведох към него:
  - Колко ще ми струваш?
  - Една от срещите в седмицата ще е с мен - спокоен тон и усмивка.
  - Наистина си скъп. - завъртях чашата между ръцете ми. Обмислях до колко приемливо е това предложение. Отпих глътка и добавих - мястото ще избирам аз.
  - Ако ти избираш мястото ще ми плащаш допълнително - скръсти ръце пред гърдите си.
  - Какво ще искаш още?
  - Ще планираш забавления за целия ден. Няма да минеш с вечеря за два часа.
  - Предпочитам вечерята за два часа. Ти избираш мястото.
  - Щом казваш - усмивката му беше като, че ме е победил в някаква игра.
  - Значи се разбрахме - станах и подадох ръка, време беше да тръгвам - Ще ти пратя адреса както се разбрахме.
  Стисна ръката без да я пуска:
  - Сега се настани удобно. Няма да ходиш никъде. Твърде много усилия вложих, за да ме зарежеш толкова бързо.
  По категоричния му тон и не особено нежното стискане на ръката ми разбрах, че единствения начин да ме пусне е да се развикам, а това щеше да привлече вниманието на всички, което е напълно излишно. Поех си въздух и седнах на стола, доста раздразнена. Чак тогава пусна ръката ми. Взех телефона си и написах съобщение на Моя човек, че може и да не успея да се видим. После поръчах уиски. Твърде горчиво ми е в устата от случилото се. Уискито ще отмие вкуса.
  Отпих първата глътка, после втората без даже да го удостоявам с поглед.
  Поръчах вечерята и за двамата. Щом той е избрал мястото аз ще избера какво да ядем. А плана, как да му го върна, вече се въртеше в главата ми. Уискито определено ми помогна. Усмихнах се когато сътворих и детайлите. Мекия му глас ме изтръгна от мислите ми:
  - Има ли нещо което би искала да знаеш за бъдещия си съпруг? Отворен съм за въпроси.
  Погледнах го сериозно:
  - Предпочитам да продължим с неловкото мълчание - и пак се съсредоточих върху храната пред мен.
  - И в тишина мога да се наслаждавам на компанията ти.
  Едва не се изсмях с глас на това. Прехапах устни, за да не види усмивката ми. Но подминах комплимента му с мълчание. Развесели ме, но няма нужда да го разбира.
  Останалата част от вечерята мина в мълчание.
  Избрах десерт, който върви с уиски. Беше време и за второто такова, за да вкарам в действие плана си.
  По усмивката му допуснах, че се забавлява с мен и очаква скоро да съм под масата. И той, като сестричката си, ме подценява. Но скоро ще се забавлявам аз.
  Когато приключи и той с десерта, погледнах часовника - кога отлетяха тези няколко часа. До тук с надеждата да се видя с Моя човек тази вечер. Братчето й плати в брой и остави дебел бакшиш.
  Помогна ми с палтото и вратите. Продължава да се държи кавалерски. В колата продължихме с мълчанието. А желанието му да ме изпрати в нас беше по план. Вървях няколко стъпки пред него и преди да отворя вратата успях да събуя токчетата, да разроша елегантната си прическа, създавайки илюзия за бурно натискане в колата, леко намачках роклята и бях готова. Почти залитайки връхлетях в хола и се хвърлих на врата на тати. Дарих го с целувка по бузата, така че да усети аромата на уиски и се захилих.
  - Извинявам се, че се прибирам в такова състояние, но новия ми приятел е толкова забавен и неустоим, че не усетих кога успя така да ме напие - докарах добър пиянски тон и невинен поглед, пърхайки с мигли. - Отивам си в стаята, имам нужда от сън. Обичам те, татенцеее. - дарих го с още една целувка - имаш забавни приятели - казах това от стълбата водеща към стаята ми. Изпратих въздушна целувка на Братчето й им пожелах лека нощ.
  Затворих вратата в стаята ми и се захилих, хареса ми изненадана му физиономия. Все пак сам си го търсеше, да не беше ми провалял плановете.