Two Brothers And One Girl

004 ( 997 words )

Мина месец откакто Чим-Чим изпадна в кома. Всеки ден прекарвахме времето си с Йонги там, за да се осигурим, че е добре.
За този цял месец успях да опозная брат му много добре. От първоначалното впечатление което ми остави - до това което ми позволи да опозная .. има голяма разлика. Радвам се, че ще мога да се доверявам на него и да си изливам болката без помощта на алкохол..както правех преди да срещна моя оппа.

Йонги ме беше накарал да живея при него, докато Джимин не се оправи и върне при нас. Това и правех. През този цял месец живеех при Йонги.. Всеки ден откакто съм тук се чувствах неудобно. Да съм в чужда къща и да се държа сякаш съм у дома си. Как пък не.
Къщата му беше доста хубава и голяма и уютна. Не знам как живееше сам тук. Колкото и уютно да е, все пак си е страшно. Чудех се какво да правя.. Чистих, оправих му стаята, моята също си оправих. Успях да напазарувам и да сготвя, за довечера. Отидох до стаята и приготвих дрехи, с които да се преоблека, защото исках да се изкъпя. Взех хавлия и се запътих в банята. Обожавах да си прекарвам времето тук. Влезнах, но не заключих след себе си. Закачих кърпата на закачалката и започнах да се събличам. Вече бях съвсем готова да влезна във ваната, но не пропуснах да си сипя вино. Отидох до малкото барче срешу ваната и си сипах червено вино. То беше едно от любимите ми. Сипах си, отпих малко и влезнах във ваната.

( представете си я така хдд )

Обичах да прекарвам времето си тук, докато не се прибере Мин Йонги. Не зная кога съм успяла да заспя, но това беше голяма грешка от моя страна.

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

'Yoongi's Pov'

Днеска тотално бях скапан. Единственото нещо, което би ме накарало да се почувствам добре беше един топъл душ. Напрасо бих влезнал с дрехите. Събух си обувките до обувалника и загвърлих якето си на пода. Миришеше хубаво.. Сигурно Лили пак беше сготвила. Боже! Тя е удивителна. Джимин има късмет с готвач като нея... Влезнах навътре. Беше толкова чисто, че чак можех да виждам отражението си на пода. Изобщо не забелязвах, че Лили я няма. Мислех, че спи, ама много яко съм се объркал, когато я видях да излиза от ваната с тази изящна извивка дето правеше. Не можех да повярвам, че я гледам. Това хубаво тяло и тези секси извивки...Мале.. Не исках да откъсвам поглед от нея, но тогава чух писък от нейна страна и ме замери със сапун.
- Ааааа! Махай се. - това бяха думите от нейна страна и веднага затворих вратата. Едва сдържах това вълнение. Усещах как нещо в мен полудяваше по нея. Исках я. Сега. После. Утре. Завинаги. Какво като беше на Джимин? Той е в кома по дяволите. Едва ли ще се сърди за това, което бих направил. Опитах се да отвора вратата, но тя беше заключена.
- Сериозно? Заключи ли? Умно от твоя страна.
  Изчаках я няколко минути и тогава вратата се отвори. Тя излезна. С тази нейна изящна фигура и тези крака, и тези къса пижамка. Тя иска да ме убие..честно.. Лигите ми се стичаха даже и тогава усетих удар от нейна страна.
- Яяя! Много си некадърен. Защо влизаш без да почукваш? Заради теб умрях от срам.
- Аз не съжалявам, че влезнах. - намигнах ѝ и без да се усети я бутнах до стената и я целунах със страстна целувка. Тези устни..тоз ментов вкус от нея... Полуях още повече. Изобщо не я усетих да се съпротивлява. Или беше в шок или просто ѝ харесваше. Ръцете ми хванаха задните ѝ части и я вдигнах малко нагоре, за да може да ми е удобно.
- Й-й-й-йонги какво правиш? Пусни ме!!! - едвам успя да изрече името ми без да заекне. Опита се да избяга от захвата ми, но не успя.. Не се отказа от това да се опита да избяга, но аз не ѝ давах. Знаех, че не е правилно, заради брат ми, но аре да заживеем малко в реалността. Той умира, а тя е свободна. Защо пък да не я оправя?
- Млъкни, Лили! Искам да те изчукам, защото ти си виновна сега да съм надървен. Това твое тяло. Ммммм... Просто търпи. - очите ѝ се разшириха максимално, но така ѝ не каза нищо. Отдръпнах се от нея и я хванах силно за китката, за да не ми избяга. Извика ми името, защото явно я заболя ръката. Както и предполагах това се опитваше да направи. Влезнахме в стаята ми и заключих след нас, прибирайки ключа в задния джоб на дънките си. Бутнах я на леглото и тя падна.
- Моля те! Знаеш, че не е редно! Не го прави!!! - умоляваше се тя.
- Млъквай, казах! - отидох до шкавчето си с бельо и извадих едни белезници.
- Йонги, ще те убия, ако го направиш! Обещавам!!! - крещеше с пълен глас и веднага избяга в левия ъгъл на леглото. Доста тъпо от нейна страна. Обърнах се към нея и се усмихнах хитро.
- Не ме вини, че не мога да устоя на това тяло. - приближих се до нея, хващайки едната ѝ ръка. Опита се да я издърпа, но не успя, защото беше твърде късно. Ръката и беше в капан на белезниците, закопчани за леглото. Това стана така и с другата ѝ ръка. Този път изобщо не се бунтуваше. Само ме гледаше тъжно и всеки момент щеше да направи, но нямаше смелост да го направи.
- Защо по дяволите го правиш? Да не би да мразиш брат си? Колко ли си жалък изобщо, че да стигнеш до тук? - ядосах се от тези думи и без да се осъзная просто я шамаросах. Извърна си главата настрани и тогава се чу хлипането ѝ.
- БРАТ МИ УМИРА! От кома трудно се връща към живот, така че млъквай и бъди готова да бъдеш моя. - извърнах главата ѝ към себе си и я целунах, защото обожавах меките и нежни устни, и този ментов вкус. Това беше една от причините да я желая толкова много.

Следва продължение.....

  Фък, не мога да намеря подходяща картинка за главата ;--;