✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 4✞

Проверявах всяко едно шкафче в къщата ми, но не можах да намеря аспирин никъде (#ПодайAспирина хдд). Претърсих банята, спалнята си, хола, дори в кухнята търсих, но не намерих нищо. Само една кутия с хапчета за температура, един блистер с желирани бонбони за гърло, любимите ми и една кутия с презервативи (не, че ще му потрябват). Най - накрая се отказах да търся и седнах на дивана, напълно отчаян. Пулса, който кънтеше в главата ми не ме оставяше на мира, вече ми се привиждаха разни неща. Имах чувството, че съм на много силни наркотици и всеки момент можех да загубя съзнание. Размишлявах върху нещата, които се случиха до преди половин час и все още не ми се виждаше реално. Всичко, което той ми каза, всичко това беше безсмислено, нямаше логика. Защо би ми казал това? Не се бях замислял впрочем. Защо ми каза за Джимин? Може би е искал да ме накара да се почувствам гадно, но в това няма логика. Защо да се чувствам гадно? Имам предвид, аз не го харесвам, обеден съм, че харесвам момичета или поне така мисля. Не, заради главоболието не мога да мисля трезво, съвсем изкуквам.

Предполагам, че в този момент Джънгкук се чуди какво ми става след като така светкавично се изстрелях от кабинета си, а после... не знаех какво да му отговоря. Хвана ме шубето и изхвърчах през вратата на сиропиталището, тичайки към къщи. Не исках той да ме следва до нас, защото нещата щяха да станат още по - сложни отколкото вече бяха. Имах нужда от малко време за размисъл, само ако можеше това ужасно главоболие да спре. Сякаш някой ме бие с чук. Ще взема да пия от хапчетата за температура, току виж помогнат с нещо.

Станах от дивана с усилие и се запътих към спалнята, където в едно от нощните шкафчета до леглото ми се намираше кутията с хапчетата за температура. Взех едно от тях в ръка и се върнах на обратно до кухнята и да си налея чаша вода, за да изпия с нея хапчето.

Налях си студена вода от чешмата и изпих хапчето отпивайки малки глътки. Оставих чашата на плота, до мивката и се върнах обратно в хола където се пльоснах на дивана готов да заспа.

Да не повярва човек. След около още 15 минути мъки, болката започна да отминава и се почувствах малко по - добре. Предполагам съм имал температура, хванал съм някаква болест или нещо подобно. Започнах да се унасям, когато чух някой да чука на входната врата "Само 5 минути бе толкова много ли искам" помислих си аз. Станах от дивана с недоволство и отидох да отворя.