✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 18✞

   С Джънгкук влязохме в къщата уморени и готови да си вземем една топла вана, за да успокоим нервите си. Още щом прекрачихме прага се събухме и свалихме дрехите си по най - бързия начин. 

   Докато Джънгкук беше в моята стая аз напълних ваната и азкарах две кърпи с които да се подсошим после. Мога да кажа, че съм голям почтател на ароматизираните свещи, осбенно с мирис на ванилия, винаги преди да си взема вана паля свеща, за да може цялата баня да се изпълни с нейното ухание. 

  След като бях готов отидох в стаята, за да потърся Джънгкук, които бе свалил дрехите си и ги бе згънал прецизно. Взех ги и се отправих отново към банята, за да ги сложа в коша за пране, обърнах се и той стоеше на ъгъла на вратата:

- Нямам какво друго да облека... - измънка тихо той.

- Кук... какви глупости говориш, моите дрехи са и твои - отвърнах аз увивайки ръце около връта му.

   Той повдигна леко главата си и ме погледна с очи изпълнени с невинност. Толкова беше сладък. Изглеждаше ми и някак изплашен, но предвид случилото се, дори аз трябваше да съм изплашен, но е точно обратното, чувствам се много добре, след като имам тефтера ми остава само да го препрочета, за да разбера къде е споменато как да прогоня 'нещото'. Но сега единствено исках да накарам Джънгкук да се отпусне и да не се притеснява, защото всичко ще е наред. 

   Галех го по косата, а той нежно положи главата си на рамото ми и усещах как лека по лека напрежението и тревогите го напускаха и той се отпускаше. 

   Това невинно момче преживяваше толкова много, а не го беше заслужил с нищо, може би това бе моето проклятие, все пак всичко лошо се случва на добрите хора на тези, които обичат, тези които ценят всяко малко нещо в живота и се усмихват дори, когато знаят, че няма надежда за тях.

   Обещах, че ще помогна на Кук, обещах му бъдеще, любов, дом... семейство. Обичах го и това вече е факт, за мен той беше единствената искрица, която ме подържа жив и ме дарява с щастие дори в най - мрачните и студени дни. 

   Усетих ръцете му на кръста ми, беше се сгушил в мен, така все едно не сиках да го пусна. Целунах го по главата и се отдръпнах леко от него, за да го погледна. Погледите ни се срещнаха, той докосна бузата ми с ръка и ме погали.

   Този нежен жест ме накара да настръхна след което аз му отвърнах със сладка и бавна целувка. Усетих жадата и страстта, която напираше, дори в очите му се четеше копнеж.