✖ЛУД ЗА ЕДИН ДЕН✖

✞Part 6✞

Първо искам да благодаря за 1000 четения....не мога да повярвам, че толкова много хора изявиха желание да прочетат тая боза и мн ви благодаря OMGGG още не мога да повярвам....Добре, сега към важната част... искам да посветя тази глава на моят скъп приятел... Toshiba R.I.P (2012-2016)

   На кратко казано, след като помолих Джънгкук да остане у нас не бях много сигурен какво ще се случи след това, всъщност знаех, но не в този смисъл... имам предвид...не сме правили нищо лошо ако това си мислите. Като добър домакин, макар и не много добър в готвенето реших да му сготвя нещо за вечеря. Дълго време се двоумях какво да му сготвя, но най - накрая реших, че ще кимчи. То представлява ферментирали зеленчуци, основно зеле. В зависимост от отделните райони, кимчи може да се приготвя по много различни начини, аз разбира се запомних рецептата на мама, която го правеше превъзходно, преди да почине. 

   Седнахме да вечеряме, изглежда, че Джънгкук хареса сготвеното от мен, което ме накара да се почувствам горд от себе си. Не можеше да свари да яде, по едно време даже щеше да се задави. Докато се тъпчеше поне 5 пъти ми каза колко е вкусно.  Естествено трябва да благодаря на майка ми в такива моменти, ако не беше тя сега сигурно щяхме да ядем пица. Настина се радвам, никога не съм предполагал, че ще искам да готвя отново, но този път поне ще има някой, който да оцени това, което правя.

   След като приключихме с вечерята, се чудехме какво да правим. Говорехме си известно време, разказвахме си разни неща, припомняхме си стари моменти и докато се усетя времето излетя. Когато се последно погледнах, часовника показваше 20:13, а сега беше 23:40. Това ме накара да си спомня един стар роман, който бях чел още в началното училище. Не че обичах да чета, просто от време на време обичах да пречиствам ума си и да се съсредоточа върху нещо, различно от семейните ни спорове. Та романът се казваше "Живот без теб", знам какво ще кажете, това звучи много банално и скучно, но всъщност историята си я биваше. И настина ме накара да се почувствам, по един странен и необичаен, начин за мен. Сега в главата ми се въртеше една реплика от този прословут, която гласеше "Времето лети, когато съм с теб". Изглежда, че това изречение успя да опише ситуацията в момента. Наистина обичах да прекарвам време с Джънгкук, той ме караше да се усмихвам и да се чувствам по съвсем различен начин. Никога обаче не съм се питал, какво ли изпитва той към мен след като толкова отчаяно се опитваше да разбере дали го харесвам. Дали наистина историята с Джимин беше истина или я е измисли за пред мен само и само, за да ме накара да ревнувам.