Отворих дървената врата и силует на жена на средна възраст се виждаше отсреща. Госпожа Смит беше седнала да стола си зад бюрото и ме посрещна с топла усмивка.
- Добър ден, вие трябва да сте Лейн Еванс от Финикс? – побърза с въпроса жената и ме покани да седна на стола срещу нея.
- Да, аз съм. – настаних се срещу нея, на не толкова удобния стол и забих поглед в тъмните й очи, които търсеха името ми в така наречения й „списък".
Не знаех колко време ще стоим тук, не знаех и как ще стигна до стаята. Всичко в корема ми беше на топка, а в главата ми се случваше нещо като „война" между паниката и щастието. Още не осъзнавах какво се случваше в момента, по простата причина, че досега не съм напускала Финикс. Всъщност веднъж бях ходила и до Сиатъл, но беше за кратко.
- Добре, Еванс. Правилата са прости и не желая да има изключения. Без цигари и без алкохол. Ако стоиш в стаята на момче след 10 часа вечерта, вратата ще стои отворена. Никакво напускане на кампуса след полунощ, освен при много извънредни случаи. Никакви събирания с алкохол по стаите. Това са и се надявам да ги спазваш.
Все още обмислях правилата, но можех да ги спазвам. А и едва ли ще тръгне да проверява всички стаи в кампуса всеки ден.
Кимнах в знак на съгласие и тя продължи.
- Добре. – видимо доволна, госпожа Смит отвори шкафа до себе си и извади чифт ключове. Подаде ми ги и стана. Реших да се изправя и аз с нея.
- Ела с мен, ще те заведа до стаята ти. – тръгнах след нея послушно. Излязохме от кабинета й и тръгнахме по дългият коридор. Всичко беше толкова тихо, не се издаваше нито звук, освен тънките червени токчета на госпожа Смит. Като за нейната работа се гласеше доста, и това се забелязваше. Косата и беше къса до рамената, но русите и къдрици бяха перфектно накъдрени. Полата й беше изключително къса. Не знам дали е нарочно, но момчетата със сигурност забелязват това.
- Стигнахме. – изведнъж се спря пред мен и се обърна към мен. – Стаята е 225, както отгоре пише. – тя посочи в горната част на поредната бяла врата, където беше изписан номера. – Надявам се тук да ти хареса. До нови срещи.
След тези нейни думи не успех да й кажа, дори "Довиждане" или "Благодаря", защото тя продължи по коридора с бърза крачка. Явно бързаше за някъде.
YOU ARE READING
Empty Crowns
Teen FictionЛейн е силно момиче. Тя би понесла всичко, което съдбата ще й поднесе. Ще е готова да разкрие всичките тайни на семейството си, докато в сърцето й се настанява някой, а колежа ще се окаже много по- различен, отколкото си е представяла.
