Сърцето ми биеше лудо. Сякаш всеки момент щеше да напусне гръдния ми кош. Аз току що зашлевих гаджето на Кралицата? Първият ми ден тук? Господи, такава съм тъпачка! Трябва да се махна оттук. Правех всевъзможни опити да намеря Ванеса, но къщата беше прекалено голяма и прекалено пълна, за да я открия. Спрях в кухнята, след като видях, че опитът ми беше безуспешен. Обмислях два плана. Единият беше да си тръгна сама, но не бях сигурна дали ще намеря стаята. Вторият план беше да стоя тук още малко, а после да продължа с търсенето й. Реших да задействам план Б. Взех си още една чаша бира и се облегнах на бар плота.
- Не мислех, че ще те видя тук. – познат глас ме накара да се обърна, срещайки топлите очи на Конър, които ме изгледаха някак си шокирано. – защо си цялата мокра?
Мамка му. Съвсем изключих за дрехите ми и за рошавата коса.
- Може да съм имала малък инцидент. – леко се засмях, спомняйки си за падането в басейна.
- Искаш ли да се закарам до стаята ти? Знаеш... за да се оправиш. – Той почеса нервно врата си.
- Ако може. – той се усмихна като отговор. – Благодаря. – добавих.
Тръгнахме към изхода, когато забелязах Ванеса с някакво момче до вратата. Тя обърна поглед към мен, а очите й се разшириха.
- Господи! – извика. – Какво е станало? – Ванеса се хвана за главата и започна да ме оглежда.
- Ами... – не ме остави дори да довърша, когато тя заговори.
- Качи се горе по коридора, втората врата в ляво. Там е стаята на Браян. Има някакви мои дрехи, облечи тях и се подсуши добре, трябва да има и кърпа. – Ванеса ме упъти загрижено, а аз и благодарих.
- Може и тук да се оправим. – засмях се.
С Конър се качихме на горния етаж на къщата. Дори горе беше пълно.
Повечето хора на вторият етаж бяха с различна цел от тези на първият. Повечето бяха в спалните.
Влязох във втората врата в ляво, казвайки на Конър да изчака пет минути отвън, докато се преоблека. За щастие, тук нямаше никого. Може би само стаите за гости бяха „заети" с онази дейност. Приближих се до гардероба и започнах да се оглеждам за някакви женски дрехи. Най- долният рафт на гардероба открих малко количество. Взех къса черна пола и тъмно червен потник. За мой ужас, обувките ми бяха подгизнали. Мамка му, мамка му, мамка му. Ами сега?
YOU ARE READING
Empty Crowns
Teen FictionЛейн е силно момиче. Тя би понесла всичко, което съдбата ще й поднесе. Ще е готова да разкрие всичките тайни на семейството си, докато в сърцето й се настанява някой, а колежа ще се окаже много по- различен, отколкото си е представяла.