True love

Ch 5

Лухан;

'Дали ме покани защото му е скучно или защото едва ли не - се имтересува от мен...'

Погледнах го, а той тъкмо се нагласяше да ритне кенче от кола.
Мигнах и в момента в който отворих очите си видях по бледата му кожа отразяващите се от светещите тъбели ярки светлини. Неонови, тъмни, светли, бледи и какви ли не нюанси.

Отместих поглед от лицето му и пред мен видях тълпата от забързани хора...

Знаете ли как изглежда нощният живот в Япония? За пръв път почувствах,че съм точно там, а не в Корея...

За 4години, веднъж не съм имал възможност да прекарам време със Сехун. Не мога да повярвам, че това време вече настъпи.

Да!Представял съм си го много пъти, но мисля,че това ще бъде много по-добро от времето в мислите ми.

Вървяхме по алеята претъпкана с хора, но имаше едно конкретно място на което наистина можеше да се загубиш в тълпата.

Вдихнах нагоре глава и погледнах надписа.

-Рай?-попитах озадачено и погледнах Сехун.-Знаеш ли какво е това място? -засмях се

-Да.Работя тук.- погледна ме и определено не му беше забавно. Чудя се защо и какво работи на подобно място. Защо има толкова хора?-Да влизаме.-подминахме главния вход пред който имаше стотина човека и се запътихме към служебния.

Когато влязохме останах без думи. Всъщност за пръв път съм на подобно място. Имаше огромна сцена, доста маси и повечето бяха двойки и четворки, но доста раздалечени една от друга.

"Да си имаме уединенито моля."-засмях се на собствените си мисли и усетих кофти погледа на Сехун.

-Изчакай тук.-остави ме на главния бар от който цялата сцена се виждаше и изчезна измежду хората.