Сh 4

342 46 4
                                    

/Сехун

-Радвам се, че от рано си тук, но сега ще помоля да излезеш на дъската. -надигнах глава от чина си и погледнах учителя стоящ точно пред мен.

Ролнах очите си и се изправих. Погледа ми за момент бе върху Лухан който вече беше втренчил очи в мен. Следеше движенията ми. Усмихна ми се, а аз просто изместих погледа си от него.

„Не мисля да развалям репутацията си на умния женкар със студено сърце, Лухан."-минаха думите през ума ми.

Насочих се към дъската и се засмях тихо.

-Какво по лесно от английски?-грабнах тебешира и без да позволя на учителя да ме прекъсне, попълних всичко, което чакаше да бъде попълнено.

Оставих тебешира и се върнах на мястото си, real quick. - господина ме гледаше някак доволно. Не беше изненадан.

Истината е, че този материал го учих преди 4години. Имах осигурено образоваание. От 5годишен изучавах всички предмети които се очакваше да уча с напредъка на времето. Майка ми беше подготвила,учители от най-висши училища да ме учат.
Не беше толкова трудно.
Пък и си струваш. Сега поне мога да се наспивам в час.

'БЕЛЕЖКА'- листче хартия се озова подхвърлено на чина ми.
Огледах се и погледнах към Лухан.

'Справи се, сладур. Вярвах, че ще успееш.
-Н.'

Не беше от Лухан. -помислих се и бях сигурен когато докато го гледах той надигна рамене объркано.

Ако знех как се кзват хората от класа ми, би било добре.
Смачках листчето и го хвърлих на земята.
Така или иначе знам само името на Лухан, няма какво да се мъча да разбера кой е. Все тая.

Легнах отново на чина си.

Замислих се над листчето.
„Знам,че имам фенове,но чак пък толкова видно не бива да срава."

-Пст-- надигнах си главата и погледнах към Лухан от който идваше странният шум.

-Кво?-казах тихо, а той ми посочи чина ми. Огледах се и видях поредното листче.

Разгънах го и се засмях. „Криеш ли това,че си стриптийзьор? -Н."

Откъснх малко листче от първата тетрадка която хванах, грабнах химикала си и написах своя бележка.

True loveTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang