True love

Ch1

Лухан;

-Пак ли ти, Сехун? - извика се учителя ми по английски. - За кой път вече? -продължи

Надигнах главата си сънено от чина и го видях. Сехун. Толкова беше красив, но отново изглеждаше като пребит.
Не буквално. Никой нищо не смееше да му каже.

Сехун е студен, необщитен и е груб.Като цяло е ужасен, но това не ми пречеше 4години да го преследвам.

О, да! Харесвам го и то много. И да той не знае.

-Съжалявам. -каза той на учителя и просто се запъти към мястото си, което за мой късмет бе точно до моето.

Със Сехун никога не сме си говорили, не сме си казвали повече от едно-две изречения.
Но въпреки това аз знаех много за него.

Странното в него е, че винаги влиза в часовете само за последният час, но е пълен отличник. Този човек е невероятен.

Той си седна на стола, отпусна тялото си на чина и затвори очи. Беше обърнал главата си към мен, тъй като стоеше до прозореца, а на вън печеше страшно много.

Бях втурачил поглед в него. Стоях си неподвижно и просто му се радвах отстрани. Беше толкова близко до мен, но в същото време го чувствах така все едно никога няма да мога да го достигна.

-Ах, колко е красив... - въздъхнах тихичко под носа си докато го гледах. -Има най-прекрасните меко изглеждащи устни..- В същия момент ококорих очи и сложих бързо ръцете си на устата.

"Ужас... Казах го на глас... Ами ако е чул? Оле какво да правяя...??!!??"-бях се панирал страшно много и затова отместих погледа си бързо на другата страна.

След известно време, отново го погледнах леко несигурно и замръзнах на място, когато видях как очите му се взираха в моите.

"Ужас чул ме е...." -идеше ми да си отрежа езика...

Четири години успях да държа всичко в себе си... И изведнъж просто се издънвам.

Не знам, дали сам съм си виновен, но не мога да му устоя.

"Толкова е секси.. Ох, а тези устни." -вътрешно отново си въздъхнах по тях.

Взирахме се един в друг известно време, без да правим каквито и да е движения. Точно тогава, звънеца за края на часовете ни прекъсна.

Сехун скокна набързо от стола си и тръгна да излиза от стаята.

Аз останах да се взирам в празният му чина.