Забранена любов💔💔💔

Признание пред Сехун...

Пред болницата...
-Сега ... ( Започна Крис) Да го занесем  до вътре...
Хванахме го точно , като преди малко  и го замъкнахме до сградата...
Влязохме с гръм и трясък..
-Моля ви!Помогнете ни ( изкрещя Крис със сила)
-Докторе...сестра! Бързо! ( Извика една от сестрите)
Всичко стана , като по филм  една от многото сестри)
Сложихме  Хун да легне в една от стаята на пациентите и естествено излязохме ,защото нямаше как да стоим докато го оперират. ...
Излязохме в големия коридор и зачакахме...
С Крис седнахме един до друг и Облегнах главата на рамото му...
-Обичам те Крис(Казах аз несъзнателно, но все пак е така)
-Хей ,малчо и аз те обичам и стига си се притеснявал! ЧУЛИ ? ( каза крис и взе лицето ми в шепите си)
-Благодаря ти( казах аз и скочих в прегръдките му)
Незнам ,защо... но имах нужда от тази прегръдка!
~~~~~~~~~~~~
Гледна точка на Крис:
Толкова се радвам че Лу ме прие в живота  си...
Наистина нямаше да го преживея , ако ме бе отхвърлил толкова бързо...
Помня , че като малък се бе научил да ме изслушва внимателно и след това да взима решения... След , като започнах да му обяснявам, той просто реши да млъкне и да ме остави да му припомням всичко случило се преди катастрофата му...
Ако не беше онзи Тао сега щях да бъда много близък с брат си , но и тази близост ми стига за сега...
Важното е той да е добре...
Не след дълго нещо прекъсна мислите ми, а именно един от докторите извършили операцията на Сехун...
Той се приближи до нас и започна да говори...
-Господин Лу ( попита той и застана до Лухан)
-Да докторе? ( отвърна въпросително Лу)
-Той е добре!Може да го видите , но него преуморявайте!
-Благодаря ви...
Стая 301 - стаята , в която бе отседнал Сехун...
-Влез пръв ти ( каза крис и ме целуна по бузата ) Искам всичко да е по старо му Лу...Късмет...
С бавни и тихи крачки се приближи до врата и натиснах дръжката..
Влязох в помещението , а вътре ме очакваше спящия ми , красив Сехун...
-Сехун!!!( прошепнах аз и заплаках)
Приближих се и по възможно най - тихия начин седнах  на леглото...
Не след дълго зарових  глава в гърдите му...
Започнах на му говоря:
-Съжалявам! Заради мен сега си тук и не заслужавам да съм с теб...
Крис... Крис е моят доведен брат...Събуди се и ще ти го докажем...
Изведнъж усетих как някой ме мила по главата...
Дори не бях разбрал кога Сехун се бе събудил и ме слуша...
-Л..Лухан Крис е твой брат?
-Разбира се и е много притеснен за цялата тази история...
Обвинява се и не спира да плаче... Искаш ли да го видиш...
-Разбира де миличък...
Станах от Сехун и повиках к.ис да влезе..
-Сехун( каза през сълзи Крис ) Съжалявам...За всичко... Не го прегърнах с намерение да ви разделя...просто имах нужда да усетя малко от енергията му, която я нямаше при мен през тези дълги години..
Той си е само твой...
-Разбрах Крис( каза Сехун а аз се още бях на леглото до него )Лу ми обясни...
-Крис ( Скочих аз)Покажи си медальона
Той разбра на къде бия и просто извади медальона си...
-Ключ и Катинар ( каца шипнешком Сехун ) Явно имате доста силна братска връзка по между си?
-Явно Да ( казах аз и погледнах към Крис )
-Подарък са от баща ни.Подари ни ги малко преди да го убият... Той приемаше  за син мен , а не кръвния брат на Лу, Кай...
~~~~~~~~~~~~
Целия ден премина в обяснения и стари спомени...
Аз и Крис си тръгнахме, а Сехун остана в болницата, защото все още раните му не бяха за здравели. ..
Бяхме изпратени с думите
,,И...Крис -Пази брат си, чу ли?"
~~~~~~~~~~~~~
Отново скучно от мен , но все пак се надявам макар и малко да ве бива в това , което правя...
Обичам ви и се радвам , че следите книгите ми ...😍😍❤❤💙💙💙💚💚💚💛💛💜💋💋💋