Забранена любов💔💔💔

Предложение за среща

Гледна точка на Сехун ...
-Ох тъпа аларма...Пак ли сме на шибаното даскало ( изкрещях аз)
Млъкни Сехун...ще събудиш Лухан... (казах си на ум и погалих Лу с вътрешното на дланта си)
Станах леко и завих  Лухан по- добре , защото се бе оттвил.
Имаше навик да рита през нощта , когато му е горещо.Веднъж така ме ритна в слабините,че паднах от леглото и неможех  да осъзная , къде съм...От тога си ме е страх от него ...или поне докато спи де.
Та.. както и да е- спирам по тая тема.По- добре да стана от леглото и да се облека , отколкото да стоя още на леглото със страха , че мога да получа още удари в члена си.
Станах и отидох пред гардероба.Започнах да търся любимия си екип за физическо.По - принцип не обичах да нося екипи , но тази змия при ,която имам първи час ни го изискваше и затова...Каза, че ако не си носим екипите и наколенките  за игра ( тези който играехме волейбол )щяла да ни накара да си изядем  едното око ,докато гледаме с другото...(😂)
Ъъъъ...айде не(😂).. предпочитам да ходя с екип 2 пъти в седмицата и очите ми да са на място си , отколкото  да ослепея  тотално ...
Мина доста време в търсене , а все още не можех да го намеря...
-Мамка му ...къде е този парцал (изкрещях аз и хвърлих последната блуза останала в гардероба ми)
-Какво има Сехун ...Какво си се развикал за някъкви парцали?... (изръмжа Лухан и сложи възглавница върху лицето си )
-Айде ставай и неми се обяснявай,че ще закъснеем  ...
Той стана и се запъти към банята...
-Оф ето къде бил ( казах аз и грабнах екипа си от облегалката на стола)
Облякохме се на бързо и тръгнахме към училище...
~~~~~~~~
-А... Ето ви господин Сехун!!! Отново закасняваш  за часът ми, а ти Лухан сядай  и да не се повтаря...
Лу се затича към скамейката и седна...
-Не ме гледай, като заклан... ( каза госпожа Джоунс...и не , не е корейка) Отивай и се оправяй за игра...
Качих се в съблекалните и започнах да се обличам...
Слязох при отбора си и заех позицията си в игрището...
~~~~~~~~
Гледна точка на Лухан
Играта започна , а аз както винаги умирах от скука в този час ...
Извадих слушалките си и си пуснах музика...Имахме късмет , че тая твар госпожата ни бе твърде забляна  в отбора и не ни обръщаше грам внимание...
Тамън щях да сменя песента си и получих съобщение от Крис...
Крис: Ъм ..да се видим днес?
Лухан : Какво искаш пак Крис ?
Крис : Осъзнах грешката си...не трябваше да ви тормозя по онзи шибан начин и искам да сме приятели...
Лухан : Хохох знаеш ли ? Много лесно ти повярвах Крис...
Крис:Моля те дай ми още един шанс...
Лухан : Ох ...Добре , но направиш ли нещо нередно...ще пострадаш...
Крис: До фонтаните в 3?
Лухан : Чакай ме там...
Наддигнах очи към играта и видях всички събрали се в кръг....
-Оттдрапнете се...оставете момчето да диша- чу се гласът на медецинскана , която явно бе при този на земята...
Всички момчета бяха се обърнали с гръб към мен и можех да разбера кой е ранен...и да- Знаех ги на изус  кой кой номер е... Йонги е тук ...2... 3.. ( започнах аз )
8 е тук ( посочих с показалец)
Джонсън е тук  11 , Марк ,14 ...Чакай къде е Сехун??? 13 номер го няма
Затичах се към кръгът и намерих лежащия на земята Сехун
Носът му бе разбит и течеше кръв...
-Сехун... ( изкрещях аз и се хвърлих в прегръдка)
Слях страстно устните ни , а от някъде се чу глас...
-О...чакайте да ги оставим да се понатискат  малко...
-Ти да млъкваш. ..казах аз и забих юмрук в носа  на момчето , казало тези тъпи думи )
Хванах Сехун на ръце и се запътихме към кабинета на медицинската....
~~~~~~~
Ще се оправи, нали.?..(казах аз и поставих Сехун леко на медицинското легло )
-Да разбира се , но ще има нужда от теб... все пак само ти можеш за контролираш  здравето му...
-Тоест?
-Знам за вас Лу ...Дори и да не си ми казал.Просто бъди до него и него предавай...
-Добре ...Благодаря ви...
Станах и тръгнах към изхода , но се спрях...
-Извинете, но Моля ви не казвайте на никой за мен и Сехун...Искаме да е тайна пък и скоро завършваме. ...
-Добре.Устните ми са плътно запечатани( каза медецинската  и започна да топи една кърпичка във лекарство - вероятно за носа на Хун )
Излязох и се запътих към следващия час - биология...любимия час на Сехун....
~~~~~~~~~~
През целия ден не мислех за нищо освен Хун...
Въпроси от сорта ,,Дали е добре?" ,,Боли ли го ? " и много подобни се въртяха  в главата ми...
Ето ,че и последния час свърши ....Затичах се към кабинета на сестрата...
Почуках , а от вътре се чу отговор да вляза...
Заварих сестрата и вече пооправилия  се Сехун...
-Хуни... ( казах аз и целунах нежно Сехун, а той ме отблъсна)
-Лу... ( започна на говори на ухото ми) Не ме целувай , не и тук.Ще заподозрее  нещо ...
-Тя знае- изкрещях аз и Хун млъкна...
-Спокойно момчета...
Казах го на Лу сега ще го кажа и на теб Сехун: няма да кажа нищо на никой...
-Казал си и - попита той ядосано...
-Не бях аз- отвърнах със същия тон и се Разплаках....
-Момчета...Никой не ми е казал... просто видях как се гледате и ми стана ясно... просто приемате , че несъм видяла нищо и толкова...
-Добре , Добре...хайде Лу да се вървим...
-Може ли да си вървим( попитах сестрата седяща срещу мен )
-Вървете и се пази Сехун , а и лухан... ( продължи тя ) ти също ...
Излязохме и се запътихме към вкъщи...
През повече от половината път никой не проговори .
-Ъм Сехун...
-Да Лу
-Нали помниш  тъпанара Крис ....
-И?
-Покани ме навън....
-Той какво...Ще ...ще го убия ...ах този , този кучи син...
-Успокой се... покани ме с други хора...Няма са сме само двамата...
Искал да ми се извини , че се е държал така с нас...
-Добре отиди и ако ти направи нещо ( той млъкна и изведнъж проговори  отново )каквото и да е - Ще го смачкам...
-Знаеш - стане ли нещо имам те на бързо набиране...
-Добре и искам да внимаваш ...Чу ли ? ( каза Сехун е ме целуна по челото )Знаеш , че си най- скъпото ми нещо на света и не искам да те губя....
-Моля те ,млъкни....ще ме разплачеш. ...
-Добре...Съжалявам и обичям те Лу...
-Аз също Сехун....
Минаха 2 часа  от както си бяхме вкъщи.Стана време да тръгвам
-Сехун ...Сехун ( крещях  ядосан докато слизах  по завартяните, като спирала стълби от 2- рия етаж)
-Да!!!
-Отговаряй ми като те викам
Запътих се към кухнята където се намираше Сехун... Бе седнал на единия от червените ни кожени столове и ядеше палачинки ( кога ги сготви бе ленивец...като го знам колко лениво   действаше,чак ми ставаше смешно😂😍😍)
-Защо неми отговаряш , като те викам...Притесни ме...
-Да ти приличам на Супермен  или Батман? ( каза той и започна да се хили  , като дебил)
-Всъщност не...ти си 10 пъти по- красив и секси от тея...И какво общо имат те ?
- Не съм супер герой ,за са говоря с пълна уста...Пък и да ти бях казал нещо , ти нямаше да ме разбереш...
-Добре ...стига с тази тема...Аз тръгвам и ...Обичам те ( казах аз и се метнах на Сехун )
-Аз теб също... и се пази- все пак и двамата знаем що за двулична кучка е Крис...
Слязох пред къщата и се загледах към прозореца на стаята , в която се намираше Сехун...
Стоях и се чудех...,,Какво ли щеше да е, ако Сехун го нямаше в живота ми...Е сигурно щях вече да съм мъртъв"...
Мислите ми ме напуснаха и започнах да вървя към мястото на срещата си с Крис...
~~~~~~~~~~
Е....Аньонг хора...
Знам много бързо я качих , но музата ме озари и...
Надявам се да ми харесва и чакайте нова глава...
Незнам точно кога ще е пък и не зависи  от мен, а от не постоянната ми муза...Обичам ви 😍 😘 😘