Завръщане?

123 8 2
                                    

-Ето че отново се срещнахме , а сладкишче?
-Тао!?
-Липсвах  ли ти Лулу?
-Лухан, Това онзи задръстеняк Тао ли е?( попита Сехун така , че само аз да го чуя)
-Че кой друг?Никой друг няма такава мутра като неговата( казах на Сехун по същия начин)

Гледна точка на Сехун:
Мисли Сехун, Мисли!...Добре,ако пребиеш този кретен...можеш да отидеш в затвор или да те глобят. ..Не , не , не !По - добре по друг начин да го накарам да ми остави Лу намира!
Сложих едната си ръка на кръста но Лухан и го Придърпах към мен.
При вида на това , Тао свъси  вежди и показа , че не му е приятно, но неми пука,то нали това е и целта ни?
-Какво искаш от нас Тао?Остави ни на мира!(изкрещях право в нервното лице на Тао )
-Виждам, че сте се събрали(каза Тао,сравнително по - спокойно от мен)
-Да ,заедно сме! ( каза Лу усмихнат и ме целуна...
-Но няма да е за дълго! ( каза тихо Тао и тръгна на някъде)
........
Какво знаечеше това,,но не за дълго "?
Този се опитва отново да навлезе в живота на Лу и да го съсипе, но няма да му позволя! А, ако плана му е,да открадне Лулу от мен ...просто няма  как да стане!
- Хайде Лу...Да се прибираме! (Казах нежно на Лу и го хванах под ръка)
Преди щях да умра от срам, но сега...Сега бе точно обратното! В момента исках всички да знаят ,че Лухан е мой!

~~~~~~~
Малко по късно:
-Хани....( Без отговор)...Хан ( отново без отговор)...Лухан! Отговори ми мамка му!
-Съжелявам Хун ...Бях се замислил ( отвърна Лухан и се почеса зад вратът)
-От както се прибрахме само спиш и не ми казваш нищо...Не си и ял...Притесняваш ме... ( казах аз и седнах на леглото до Лу)
-Не съм гладен ...просто....
-Просто онзи кретен Тао..
-Страх ме е, че ще съсипе живота ми отново...Заради него не можех да позная собствения си брат...Щом тогава направи това, незнам на какво е способен сега...
Лухан се сви на кълбо и се разплака- беше тотална развалина. ..
Доближи се до него, прегърнах го и започнах да правя кръгови дирения по рамото му с палеца си...
-Спокойно Лулу ...Ти си моята сърничка, а аз твоята гора...Няма кой да ти навреди щом съм до теб, стига само да ми вярваш!
-Сехун... ( каза Лу и побърза да повдигне главата си и да ме погледне със зачервените  си очи)
Благодаря, че си най - добрия приятел и гадже на Света...Благодаря , че не ме остави никога до  сега...Също ти благодаря за...
-Лухан ( прекъснах го )
-Да? (изкрещя точно като мен Лу)
-Ела тук( подканих го и сложих едната си ръка върху члена за да се сети)
Хванах го и го настаних върху себе си...Веднага се надървих...При мисълта за нещата , които щях да направя на това сладурче...просто нямаше как да не се надървя. ..
-Сехун...Моля те ...Не сега ...притеснено ми е за онзи Тао и за това...Какво може да ни направи!
-Добре Зайо...Няма да те карам ... Обичам те и не се тревожи за Тао...Ако те пипне, ще го накарам да Съжелява че се е родил! ( казал аз и погалих бузата му, а той от своя страна се отпусна и опря  глава в рамото ми)
-Хей Лу! ( Казах тихо аз, а той от своя страна вдигна очичките  си и ги впи  в моите) Искаш ли днес да се поразходим до Бусан?
-Наистина? (Попита Лу и се усмихна широко)Не сме ходили скоро...Е кога ще тръгваме?
-Да се оправим и след два часа трябва да тръгнем...

~~~~~~~~~
На гарата:

- Хайде Лу ( казах аз и го задърпах към влака)Ще си изпуснем  влака!
-Добре  де добре...бързам колкото мога!
Докато тичахме Лухан се спъна и падна...Нямаше време да го питам как е или нещо подобно,за това го грабнах на ръце и продължих да бягам...
След около 5 минути стигнахме пред един червен влак с номер 87
-Този е ( извиках аз и пуснах Лу да стъпи на краката си)
Влязохме във влака и заехме  местата си...
-Добре ли си ...боли ли те глезена?
-Не Хуни ...Добре съм!
-О я го дай тук (казах аз и повдигнах кракът на Лу върху мойте)
Започнах леко  да го масажирам ..А той започна ...да издава стенания...Бяха тихи ...И явно не бяха от болка а от нещо друго...
Продължих с действията си върху коляното си , а малко след това качих ръката си още по- нагоре!
Стигнах до члена му и го стиснах!Сърничката  ми присви  очи, доближи устните си до ухото ми и простена тихо: Се...Сехун искам те  в мен.. На дълбоко в мен!
Само при мисълта за това ...целия се надървих, но нямаше как да го направим във влака пред всички тези хора нали?
Свалих кракът му нежно от себе си и му обясних:
-И аз те искам...Но няма как! Не и тук Лулу!Това сладко дупе няма да се измъкне( стиска го )Стигнем ли в хотела- си мой !!!
Отново сложих ръка на члена му , но този път просто си държах ръката на едно място, докато той отлиташе  завързаните  му на възел слушалки...
След, като ги отплете даде едната слушалка на мен и облегна главата си на рамото ми...
Постояхме  доста време така ...В мълчание! Само музиката в слушалките се чуваше...
Реших да го погледна.Когато се обърнах видях, как Лу е заспал!
Свалих якето си и го завих с него...
Обърнах се отново на другата страна и започнах да мисля върху някой неща...За мен и Лу. ..За Тао. ..За хотела...Абе за какво ли не ...
С течение на времето аз заспах също...

~~~~~~~~~~
Сътири,  пушки ,  , автомати , ножове , картечници....Моля да си стоят по местата...
Е хора...една тъпа глава в базата ми...
Надявам се да ви хареса и Съжелявам че се забавих толкова много ...просто музата недна  не щеше да се довлечи и ...Така
Другата част ще е по - интерестничка и се надявам да я кача по - скоро
SARANGHAE😍😘😘

Забранена любов💔💔💔Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang