Мисли бушуват в главата ми,
обичайни и все по-объркани.
Една врата затваряме,друга отваряме
и все във нещо сме забъркани.
Нощта навън контрастна е
със слънцето на утрешния ден,
а раната не е зарастнала,
разраства се и гние в мен.
Може би съм малко наранена,
че нещата някак не вървят
и раната е все разкървавена,
и мислите в главата ми кънтят.
Каква да бъда?Какво да сторя?
Щом някой все е недоволен.
Може би ми писна да се боря,
може би ще стана вихър волен.
И ще руша, и ще помитам
...кого залъгвам?
Защо по теб така залитнах,
защо не мога да си тръгна?
