Вървя по улици,
окъпани във тъмнина.
Не виждам блудници,
отново съм сама.
Не.
Имам ранният декември,
в скреж покрит,до мен върви.
Как искам пак да е септември
и пак да зърна твоите очи.
Няма те.
Но имам аз Декември,
студен и мълчалив,
коренно и коледно различен от Септември.
Аз искам ти да си щастлив.
И пускам те.
И пускам те при твоят Август,
ти явно с него си по-волен,
Не изпитвам завист,нито ярост,
напротив искам ти да си доволен.
Върви при Август,аз оставам със Декември.
Топло ще ти е на теб,
на мен-студено.
