Въпросът

Глава 2

На вратата стоеше не кой друг ,а нахиленият Шуга.

– Изненада!! - Джимин не знаеше как да реагира в началото. Да се зарадва или да му затвори врата. – Ехо? Земята вика Джииимин!

– К-к-кававо правиш тук? Откъде знаеш къде живея?

– Кой не знае къде живееш. Пише го на фен сайта ти.

– Моля? Откъде са го разбрали...?

– Шегувам се! Идвал съм и преди в новото ти жилище. Малко преди да прекъснем...- замълча и го погледна право в очите. За миг сърцето му прескочи удар. Какво му става?

– Д-добре ли си. Не ми се обиждай ,но изглеждаш ужасно.

– Ей искаш да влезеш или да те оставя да си ходиш?

– О, ти ще ме поканиш да влеза?

– Шуга, ще те набия! – леко замахна с ръка към него.Шуга избегна и се усмихна. Пак тази усмивка. Какво й имаше? Защо беше толкова привличаща погледа. Той на бързо заобиколи и влезе в апартамента все едно си бешеси влизаше вкъщи. Джимин бързо тръгна след него тъй като не искаше някой като него да почне да тършува домът му.

Не знаеше как и колко дълго беше отнело това, но вече седеше на дивана ,с чай в ръка и усмихнат Шуга насреща.

– Та така красавецо, кажи ми какво направи на горкото момиче. – попита и го мушна с пръст в корема

– Човек стига с шегите ти наистина съм много уморен и объркан.

Шуга изведнъж придоби леко виновно изражение наклони леко глава.

– Добре сега ми кажи какво точно стана. – каза тихо той.

Джимин въздъхна и му разказа случката тази сутрин и за още някой други случки и подробности от връзката им. През цялото време Йонги слушаше внимателно и отпиваше възможно най-бързо от чая си ,сякаш за да не изпусне нещо. Приключи с историята. Шуга остави вече празната си чаша на масичката и те погледна съжалително.

– Ако не ти бях приятел бих казал, че си се държал супер глупаво тъй като ,наистина според твоите думи, сякаш принудително си бил във връзка с нея. Изобщо обичаш ли я ? – мълчание

– Виж сложно е , може би..

– Значи не. Ето готово. Напразно си се обвързал и си наранявал не само нея ,а и себе си. – това караше Джимин да се чувства още по-виновен. Наистина какво му ставаше?

- А защо се събрахте на първо място?

Защо? Защо? Защо? Само това си се повтаряше на главата! Беше му писнало от въпроси. Не искаше да отговаря на никого повече. Не искаше нищо вече.

- И аз това се питам. – въздъхна. Шуга не беше изненадан. Очакваше такъв отговор. Джимин наистина напоследък се държеше необичайно. Връзка след връзка. Беше разбил хиляди сърца. В началото си мислеше ,че го прави нарочно и доста го хейтеше затова, но сега като че ли изглежда го правеше за да намери нещо. Любовта на живота си може би? Но това не беше хич хубаво. Да разбиваш сърцата на момичетата за да намериш идеалната. Това звучеше много подло, а повярвайте Джимин не беше човек който би направил това за да търси любов. Беше нещо доста по- сериозно, което едва ли някога щеше да разбере. Но едно беше сигурно. Джимин знаеше отговора, но просто не искаше да го приеме.

- Благодаря ти. – тихият глас на Джимин прекъсна милте му.

– За какво ми благодариш?

– Че ме изслуша и ми даде съвет.

– Аз нищо не съм казал...

–Напротив. Вече знам какво да направя. Ще бъде болезнено ,но само това е правилният начин.

– Ще се разделите ли?

– Да.

- Съжалявам.

-Недей.- още мълчание. Прекалено неловко ставаше между тях. – Та Шуга защо дойде така изненадващо на гости.

- О даа. – Лицето му грейна. – Имам страхотна новина. Утре сме пак на репетиция на групата ни. Отпуската свърши

4%RFj