Въпросът

Глава 3

Беше късна вечер и Мин Йонги стоеше на терасата на апартамента си, гледащ нощните светлини на заспиващият град. Въздухът миришеше на сняг и нежният му дъх образуваше пара. Беше със слушалки в ушите и тетрадка в ръка. Да, той нощно време твореше и от ленивият и миловиден Шуга през денят, ставаше на меланхоличната си артистична личност, която будуваше и мислеше следващите големи хитове или просто по някой случаен текст. Когато не можеше да се съсредоточи или просто му се размишляваше повече, излизаше на терасата си, търсейки утеха в гледката на града.

Утре най-накрая от много отдавна момчетата щяха да се съберат за репетиция, а и за мисленето на нова песен с която щяха да се завърнат на сцената. Но нищо ново не му идваше на ум. Той въздъхна и се хванат за главата със свободната си ръка. Поне другите се справяха по-добре. Е освен Джимин, който след днешната им среща изглеждаше много депресиран. Но какво толкова му тежеше на душата, че даже и той да не разбира.

Взе химикалката си и почна да я гризе, грозен навик ,който беше прихванал през почивката, и почна да размишлява по проблема на Джимин. Така той сменяше връзки често напоследък, което значи неудвлетвореност. Не е намирал подходящата значи. Е да се държи като ултрас и да ги зарязва въобще не е в негов стил. Значи истинската същност се крие още по-надълбоко. Сега осъзнаваше, чепесентанаму „Lies" наистина е за него. Вътрешно се подхили на своята шега.

Изведнъж музиката на телефонът му спря. Някой му звънеше. Беше готов да набие този идиот, който му звънеше в толкова часа. Как не го е срам да прекъсва творческият му процес.

Беше непознат номер. Зачуди се дали да вдигнеш. Може би беше някоя твоя фенка, която ти беше намрила телефона и сега ти звънеше, за да ти крещи на главата колко те обича. Искаше да затвориш но по погрешка натисна зелената слушалка. От телефона се чу познатият глас на Jin.

- Ей Min Yoon що не спиш !? А, колко пъти да ти казвам, че трябва да спиш поне 8 часа а утре си на репетиция и ти ми стоиш буден !? Я веднага лягай !

Разбира се. Майката на групата беше в дейсвтие.

- Добре Джин.

- За теб съм Мамо, Suga.

- Втф не си ли тате, нали си мъж.

- Няма значение. Сега по-важното е защо още говориш с мен а не лягаш да спиш! Що стоиш до толкова късно?

- Може и да не съм стоял до толкова, а просто ти да си ме събудил.

- Възможно е. Или е това или пък си бил с някое момиче. О нова клюка ли чувам. Хванал си си гадже без да кажеш на мен, а лошо момче такова.

- Джине спри се, моля те. Не е нищо подобно. А сега е мой ред да те питам защо ми звъниш толкова късно, а и защо си от друг телефон.

- Причината е проста – каза и гласът му се изпълни с раздразнение и гняв – Някой наречен Kim Tae Hyung го изпусна в тоалетната докато се снимаше с пияна по главата. Чудя се откъде му хрумват такива простотии на главата. – Шуга не можеше да се спре и избухна в бурен смях. – Какво смешно ли ти е. Я да видим какво ще ти е на мое място.

- А не не мога. Хахахха – в този момент осъзна колко ти липвасваха момчетата, лекциите на Джин и смешките на Ви.

Добре де късно стана, а още не съм направил проверка на другите. Трябва да затварям. Не забравай лягай веднага иначе ще хвърля теб да ми търсиш телефона в тоалетната.Лекаааа.

Йонги отпусна ръката си и усети как се усмихва. Откога не се беше чувал с Джин. Точно такива разговори дори и да не го показваше го развеселяваха. Сега се сети. Може би Джимин беше депресиран, защото му липсваше групата. Е утре щеше всичко да се оправи, като най-накрая щяхте да се съберете.

Погледна часовника. Вече ставаше доста късно и наистина трябваше да ляга, за да е свеж на репетицията. Нямаше търпение за утре. Хвърли бърз поглед към града и влезе вътре, затварайки вратата.

e0SiL