Въпросът

Глава 4

(Здравейте! Надявам се засега фика да ви харесва. :д. Та това беше от мен за сега. Ще се старая да поствам по-често глави.Предварително се извинявам ако има правописни грешки! Приятно четене :3 ) 

(п.л. радвайте се на тази картинка на дебнещ Джимин :д ) 

Беше около 2 часа сутринта. В тъмната си спалня лежеше будният Джимин. Не можеше да заспи вече от часове. До главата му стоеше празна чаша от мляко, пореден опит да се опита да се приспи, но явно и така този популярен метод не действаше. Потърка лицето и косата си и се обърна на другата страна. Загледа се в празното място до леглото, където трябваше сега да бъде неговата бивша приятелка. Дори скарани той се притесняваше за нея, къде ли беше сега, дали не бродеше сама по улиците. Най-вероятно не. С тази своя досадност, тя беше завързала много познанства с всякакви хора. Ако на някой му трябваше безплатен самолетен билет до Мексико или главата на някой, тя беше човека когото можеше да осигури това. При тази мисъл Джимин потрепери. Дали ако не се сдобряха, тя щеше да изпрати някой да го пребие. Надяваше се,че тя няма да стигне до такава бруталност.

От всичките тези мисли, той почваше да получава главоболие. Реши, че една топла вана ще му се отрази добре. Надгина се от леглото си и се насочи към банята, през това време взе кутия с цигари и телефонът си, за всеки случай. Промъкна се тихо и отвори врата на банята. Започна да пълни ваната с хлатка вода, сядайки на ръба. Докато чакаше реши да се разрови из телефона си. На заключният екран беше снимка на нахилената му приятелка. Някой друг би казал, че тя е сладка, но той не я намираше за толкова привлекателна същност. Някога беше ли я харесвал наистина?

Видя, че ваната беше почти пълна вече и с едно движение спря крана. Изправи се и почна да откопчава нощната си риза. Всяко копче му напомняше за изминалите грешки и разбити сърца на момичета. Какви ли не слухове бе чул за себе си за изминалата година. Той не искаше да навреди на другите членове на групата, затова се беше отдалечил толкова от тях. Нарочно бе започнал да се прави, че няма идеи за песни и мотивация. Само и само да ги предпази от истината за него. Истина която и той сам не знаеше.

Съблече останалата част от дрехите си и потопи крака във ваната. Водата беше толкова приятна. Легна в нея и се отпусна доколкото можа. В мислите му изплуваха спомени за посещението на Йонги днес. Ах, това момче не спираше да го изненадва все повече и повече. Tой се държеше доста зряло и сдържано. А какви текстове пишеше. Омайваха те, караха те да се отдадеш напълно на песента, попивайки от неговите красиви думи. Джимин меко казано се възхищаваше на това момче. Докато си мислеше за него, като по навик взе цигара от кутията си и я запали. Вдъхна от този успокояващ дим. Опитваше се да спре с този вреден навик, но вече не му пукаше. Искаше само да се отърве от живота си колкото се може по-бързо. За непушачите димът миришеше зле, но за него той беше истинска наслада. Тази миризма му напомняше за Шуга. Сладка, успокояваща, зарибяваща, но и унищожителна. Колкото и да искаше да го вижда по-често, имаше чувството че всеки път когато го зърнеше, нещо в него се разпадаше. Искаше да вкуси от него, но знаеше, че това ще е последната капка в разбушуващият се огън от мисли и емоции. Цялото тяло на Джимин потрепери и изпусна фасът си на пода на банята. Какви бяха тези мисли, тях никога не ги беше изпитвал към момиче. Това не беше редно, нали. Нещо беше грешно с него. Трябваше да забрави затова още докато не е прекалено късно.

Затвори очи и потопи лицето във водата. Отдолу се чувстваше уютно. Искаше му се да се слее с водата и да се оттече в канала, да се излее някъде на свободна място, далеч от хорското мнение и мислите за него.

Подаде се целият от ваната, вдишвайки тежко. Беше стоял прекалено дълго под-водата и сега белите му дробове горяха, жадни за кислород. Явно и ваната нямаше да му помогне да забрави. Е оставаше още едно решение. Облече халата си и изтича от банята.