Дванадесетте ангела на скръбта

Запознанство с мрака

Лина

Рязко отваряйки очи, жадно вдишах въздуха и се огънах като дъга, моментално идвайки на себе си - беше горещо, задушно и тъмно. Във въздуха се усещаше неприятен рязък мирис и неволно се закашлях, напрягайки болезнено дробовете си. Прокарвайки поглед по високия непознат таван, разсеяно размишлявах над това, къде се намирам. Може би някой бе успял да ме изкара от шахтата и сега съм в болница? Но от кога пациентите ги слагаха на черни копринени чаршафи?

-Събуди се? - доволно заключи мъжки глас и седнах, веднага изстенала от внезапна болка. Пред очите ми пречерня, а кракът, схванат от тръпки, изпращаше все нови и нови неприятни усещания към мозъка, каращи ме да скимтя като пребито кученце. Дошла на себе си, притворих ресници и едва сега забелязах шесттимата младежи, намиращи се в стаята. Те очаквателно гледаха към мен и в тъмните им очи понякога се отразяваха езици на пламъци, карайки ме да се свия изплашено и да претегля одеалото към гърдите си.

-Казвам се Крис - представи се същия младеж, който говореше и преди това. - Аз съм Върховния Ангел на Мрака!

Учудено гледайки към слабия блондин, нервно преглътнах и бързо огледах останалата петорка.

-Шиумин - усмихна се младежа, седящ в краката на Крис.

-Чен - небрежно издиша брюнет, седнал зад маса и слагащ пред себе си карти.

-Тао - смутено съобщи най-младия, заел стола в ъгъла на стаята.

-Лей - леко се поклони миловиден младеж, облегнат на стената.

Аз се обърнах към последния от непознатите, седящ на перваза и замислено гледащ нещо зад прозореца. Крис вежливо се прокашля и сякаш съвзел се, младежа с лека насмешка погледна към мен.

-Лухан - едва доловимо произнесе той, отново обръщайки се.

-Аз съм Лина. - представих се, достигнала до извода, че едва ли имат намерението да ме нападат.

Въобще, всичко видяно едва се побираше в главата ми. Какви ангели, какъв мрак?! Къде, мътните да го вземат, се намирам? И защо така чудовищно ме боли крака?..

-Ще живееш с нас - с усмивка съобщи Крис, слагайки длани на дръжките на креслото. - Убеден съм, че ще ти хареса! Във всеки случай, тук се живее по-добре, от колкото в райската градина!