Дванадесетте ангела на скръбта

Под лъчите на светлината

Лана

Беше неудобно да се върви по тревата в обувки с високи токове, затова скоро ги свалих и тръгнах боса по познатата от детството ми градина. Вече не се замислях за това как се озовах тук - вероятно съм заспала в една от VIP-стаите, докато съм чакала Макс и съм се върнала там, където цялото ми детство е преминало. Колко отдавна не съм сънувала този чудесен сън... Странно, но помня всичко, сякаш беше вчера. Познавам всяко дърво и храст, зная че в дълбините на градината стои люлеещ се стол, а пред него незнайно защо е поставено огледало. Зная в коя посока е ручейчето и колко е прохладна водата в местното езеро. А още ги помнех и тях...

Едва приповдигайки тежкия клон на ябълката, внимателно минах под него и се озовах пред красива къща, на стълбите на която стояха ТЕ - моите ангели. Аз щастливо се усмихнах и хвърляйки обувките в тревата, дотичах до тях, с нетърпение чудейки се кого да прегърна първи.

-Здравейте! - издишах аз, стискайки в пръсти края на роклята си.

-Колко си пораснала, Лана! - разтвори обятията си Сухо и аз с писък му се хвърлих на шията.

-Станала си красавица! - усмихна ми се Чаньол и веднага след това простена, заключен в обятията ми.

-Ами мене, мене прегърни! - капризно се взмоли Дио.

-Ела при мен, Додоша! - доволно измърках аз, стискайки с пръсти меките бузи на ангела.

-Аз не съм Додоша! - възмути се той, направил скръбно лице, докато аз му се умилявах.

-Беки! - възкликнах, превключвайки цялото си внимание на брюнета, който досега скромно стоеше в страни.

-Лана! - възхитено проговори той, но веднага се засмя, разрошвайки с ръка идеалната ми прическа.

Винаги неприветливия Сехун мълчаливо ми се поклони и аз му отвърнах с изящен реверанс. Обърнала се в търсене на последния ангел, неволно замрях, когато срещнах погледа си с неговия - Кай стоеше точно зад мен и сега ме гледаше в очите с дълбок, проникновен поглед. Когато бях малка, той играеше най-често с мен, наричах го любимия ми чичо и постоянно исках да ме взима на ръце. Само че сега вече не бях дете и някак си бе срамно да искам такова нещо, независимо че много ми се искаше.

-Здравей - усмихна се Кай и аз скромно наведох поглед.

-Нека влезем в къщата! - възкликна Дио, разреждайки станалата неловка обстановка.