глава 18

683 43 1
                                    

Гледната точка на Кристина
Когато влязох през вратата нямаше никой. Стана ми малко гадно защото се надявах да ме чакат. Събух обувките си и взех куфара си. Качих бавно стълбите. Когато отворих вратата на стаята ми гледката ме смая. Приятелите ми ме чакаха и бяха бяха взели балони които се бяха залепили за тавана на стаята ми.

 Приятелите ми ме чакаха и бяха бяха взели балони които се бяха залепили за тавана на стаята ми

Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.

Беше невероятно.
-Хора уникални сте.-казах аз и прегърнах всичко по отделно.
-Забелязах че и Фил е тук. Когато го видях скочих върху него. Той ме уви ръцете си около кръста ми и ме завъртя във въздуха а аз увих своите крака около торса му.
-Липсваше ми слънчо-каза той докато все още бях в неговите прегръдки.
-И ти на мен мечо.-казах аз и слязох от него.
Видях как ни гледаше Крисчън. Имах чувството че всеки момент ще се нахвърли на бой на Фил затова помолих всички да излезнах и да остане само Крисчън.
-Какво искаш?-попита ме хладно Крисчън.
-Не. Въпроса е ти какво искаш от мен. Видях как гледаше мен и Фил. Какво ти става по дяволите?-отвърнах му аз вече ядосана.
-Ти шегуваш ли се?
-Не напълно сериозна съм. Искам най-накрая да разбера какво искаш от мен.
-ИСКАМ ТИ ПАК ДА БЪДЕШ МОЯ!ИСКАМ ПАК АЗ ДА ТЕ ЦЕЛУВАМ! ИСКАМ ПАК ТИ ДА СИ В МОИТЕ ПРЕГРЪДКИ! ИСКАМ ОТНОВО ДА СИ ЛЯГАМ И ДА ЗАСПИВАМ ДО ТЕБ! ИСКАМ ПАК АЗ ДА СЪМ ПРИЧИНАТА ЗА ТВОЯТА УСМИВКА! ЗНАМ ЧЕ СГРЕШИХ АДСКИ МНОГО ПЪТИ! НО МАМКА МУ ОЩЕ ТЕ ОБИЧАМ НИКОГА НЕ СЪМ СПИРАЛ И НИКОГА НЯМА ДА СПРА!!!!!!!!-изкрещя Крисчън от очите му се стичаха безброй сълзи.
Следващите ми действия не бяха обмислени от мозъка ми а сърцето ми каза да го направя. Отидох до Крисчън избърсах сълзите му и го целунах. Това беше целувката която дълго време бяхме чакали и двамата. Той беше както моята болка така ѝ моето щастие. Както моите сълзи така и моята усмивка. Колкото и пъти да съм му казвала че го мразя продължих да го обичам. Когато се отделих ме от целувката Крисчън и аз допрях ме челата си едно до друго. И на лицето и на двамата ни имаше широки усмивки.
-Кристи ще бъдеш ли отново моето момиче?
-Мисля че отговора е ясен.-казах аз и Крисчън сля жадно устните ни.
Отделих ме се от страстната целувка поради недостиг на кислород отново.
Когато отворих ме вратата всичките ни приятели паднаха в краката ни. Ние заедно с тях се засмях ме гръмко.
-Казах ви че се чуват стъпки но вие не ме послушах те.-каза Мат уж сърдито.
Това ли беше края на нашата история или едва началото..............




Ето я и новата глава. Надявам се главата да ви е харесала. Извинявам се ако има правописни грешки. Скоро ще кача некста.😄😄😄

Защо на мен?!Où les histoires vivent. Découvrez maintenant