Защо на мен?!

глава 6

Гледната точка на Кристина
След като слязох ме от самолета много наши фенове започнаха да пищят. Имаше плакати както на момчетата така и на момичетата. Също и мои. Не можех да повярвам. След като раздадохме автографи и се снимах ме с феновете. Едно познато лице ме накара да спра на място. Едно до болка познато лице накара сърцето ми да забие лудо. Не можех да повярвам че е тук на летището с букет от червени рози. Той запопна да идва към мен. Опитах се да накарам краката ми да вървят но не можех. Бях като закована на едно място.
-Здравей това е за теб.-каза той и ми подаде букета.
-Какво мислиш че с един букет и едно извинение ще оправиш всичко ли?! Не става така господин Шон Мендес. 2 проклети години изминаха. 2 години през които корено се промених заради теб и Крисчън. Онова щастливо момиче умря в деня в който и изневери. Затова Шон вземи си букета и се разкарай. Не искам да те виждам повече!-казах аз и тръгнах към бялото си ауди чакащо ме пред летището.
Сложих багажа си в багажника и се качих бясна в колата. Стартирах двигателя и тръгнах към дома на майка си. След около 20 минути бях при мама. Позвънях на вратата и сложих фалшивата си усмивка. След като прегърнах майка си се качих в стаята си. Оправих багажа си и тръгнах да си взема душ. След като излязох от банята на леглото ме чакаше голяма кутия увита в целофан върху която имаше картичка. Върху картичката пишеше.
Добре дошла отново в Лондон Кристи. Надявам се подаръка да ти хареса. Искам да те помоля да се видим и да поговорим. Моля те не ми отказвай. Изминаха вече 2 години през които не съм те виждал. Нито чувал. Моля те. Ще те чакам 20:00 пред вас.
Искрен Крисчън.
Прочетох картичката сигурно 100 пъти. Реших да се видя с него. Трябва да поговотим за всичко. Погледнах часа на телефона си. Беше 18:30. Набързо си облякох бельо и халат върху него. Отворих кутията внимателно. В нея беше тази рокля и тези обувки.

Облякох роклята и обух обувките. След това се заех с грима и прическата. Направих ди такъв грим и такава прическа.

Взех си една сребърна огърлица с малко диамантче в формата на сърце. След като бях готова. Си взех една бяла чанта тип протмоне в която сложих цигарите си,запалката,телефона,ключовете за вкъщи и за всеки случай парите си. След като бях готова погледнах часа на часовника си. Показваше 19:57. Слязох в хола и казах на мама че излизам. Преди да отворя вратата на нея се позвъня. Отидох и отворих но вместо Крисчън пред мен стоеше Шон.
-Какво искаш?-попитах директно аз без да му дам възможност да каже нищо.
-Идвам да те видя както и останалите. Но явно ти излизаш. С кой?-попита Шон с ненавист когато зададе въпроса си.
-Не те интересува. Всички са в хола а аз излизам затова чао чао.-казах аз и тръгнах към идващия към вратата Крисчън.
Беше ми взел голям букет от черни рози. Това бяха любимите ми цветя. След като бях пред него той ми каза.
-Заповядай и изглеждаш невероятно.-каза Крис.
-Благодаря отивам да оставя цветята във ваза и идвам.-отвърнах му аз и тръгнах към входа на имението.
-С него ли точно Кристи?
-Шон нищо не знаеш. Затова по-добре замълчи.-казах аз на Шон и поставих цветята във ваза.
-Чао обичам ви.-казах аз на приятелите си и излязох от имението.......

Ето я и новата глава. Надявам се да ви е харесала. Извинявам се ако има правописни грешки. Скоро ще кача некста.