Защо на мен?!

Глава 4

Гледната точка на Кристина
След като изпих чашата си с уски и звънах на момичетата по скайп.
-Хей момичета как сте?-попитах аз.
-Добре ти.-отговориха в един глас.
-И аз. Искам да ви кажа че утре отлитаме за Лондон.-казах аз на приятелките си.
-Да няма поръчка?-попита Арияна.
-Не мама организира бал в маски. И каза че иска ние задължително да сме там.-отговирих аз с лека тъга в гласа си.
-Добре ти къде си?-попита Клариса.
-В нашето имение. Ако искате елате сега с багажите и колите. И утре направо да тръгнем от тук. Кажете и на момчетата.-казах аз.
-Момчетата ще са ок. Тъкмо се върнаха от турнета но има друг проблем. Шон е в Лондон и каза че ще остане там още време но не се знае колко дълго.-каза Бри.
-Нищо вече всичко е в миналото. Вече го превъзмогнах. Всичко остана в миналото.-казах аз опитвайки се да не заплача.
-Добре ще се видим после мила до после.-казаха момичетата и връзката прекъсна.
След като заключих телефона си се върнах в кухнята и си сипах една чаша вода. Запалих една цигара и си дръпнах от вредния никотин. Мислех какво ще правя на бала. Ами ако видя Крисчън или Шон? Какво ще правя? За тези 2 години изградих дебели стени около сърцето си. Заради тези 2 момчета. Които разбиха сърцето ми на хиляди малки парченца. Бях се отнесла в глупавите си мисли когато чух как входната врата се отваря. Бързо станах от стола и тръгнах да видя най-добрите си приятелки. Но вместо лицата на най-добрите си приятелки видях лицето на разплаканата си сестра.
-Маргарет какво е станало?-попитах аз докато сестра ми плачеше в ръцете ми.
-З..з...за м...ма...малко д...да звъна на мама и тате.-каза тя хлипайки.
-Но какво лошо има в това? Знам че се опитваш да не ги излагаш на опасност. Но те са ти родители мамка му.-казах на сестра си вече отделила се от прегръдките ми.
-Знам но още не му е дошло времето. Утре ще мина да те видя защото може би чакаш момичетата.-каза сестра ми докато вървеше към входната врата.
-Утре заминавам за Лондон ще ти звъна като тръгна и пристигна.-казах на сестра си след като я пуснах от прегръдката си и целунах бузата и.
-Добре чао.-каза сестра ми и си тръгна заедно с мотора си.
След като кака си тръгна се върнах в кухнята и доизпуших цигарата си. След като вратата се отвори и чух колелца на куфари бях сигурна че са момичетата. Прегърнах ме се и след тива отидох ме в кухнята. Всяка си наля различно питие. Аз си сипах уиски,Клариса скоч,Ариана водка,Брияна мента,Америка бяло вино,Хейзъл червено вино.
-Е за какво пием?-попита Бри.
Преди някой да успее да каже нещо аз казах гледайки в една точка с празен поглед.
-За завръщането ни в Лондон........

Ето я и новата глава. Надявам се да ви е харесала. Извинявам се ако има правописни грешки. Скоро ще кача некста.💕💕💕😘