Лисицата / Goldwind

Гонят ме

Гонят ме.Януари е. Навън е кучи студ.И да им се чудиш на алчните хора за какво по дяволите правят в горите по това време на годината. Какво толкова ще спечелят от отнемането на един лисичи живот. Малко пари. Ха! Нима толкова струва живота?Алчни хора. Извличат пари от всичко даже и от смъртта! Тичам колкото ме държат лапите. Между зъбите си съм стиснал един заек.Знам какво ще кажете. Щом аз имам право да убия заека, защо хората да нямат право да убият мен? Нали? Е да, ама ако аз не бях убил този заек аз щях да умра от глад  .А хората? Нима ще умрат от глад ако джобовете им не натежи с още няколко лева.Под краката ми се чува лекото хрупане на снега.Още малко,още малко. След няколко крачки ще навляза в гъстата част на гората и ще мога да се скрия в дупката си.Зад мен се чу изстрел,побягнах още по-бързо. Улучиха ме по крака, но точно преди да се добера до  дупката си.За малко!Сгромолясах се на пода.

-Бате!Бате ти ли си?-Това беше Лара,малката ми сестра.-Какво ти се е случило?-Боже винаги преувеличава

-Нищо,просто ми уцелиха крака,ще мине за няколко дни.Оставих заека на пода.-Ето,хванах го.

  -Не трябваше да го правиш!Имаме достатъчно.-Без да обръща внимание на вкусния ми трофей,тя се повъртя около кракът ми и започна да го ближе.

-Нямаме!Писна ми от корени!-казах аз но още стоях проснат на пода,без да помръдна.Плячките бяха малко,само понякога наоколо се навърташе нещо годно за ядене.Затова рискувах живота си за този заек.И аз и сестра ми бяхме изкльощавяли,както всяка година по това време. 

-Тук са!-чу се гласа на моя ловец.-Става тъмно.Утре ще се върнем и ще разровим дупката.Запомни мястото,Петре!

-Сър,не викайте,лисиците ще ви чуят! 

-Ха!Нима смяташ че тези тъпи животни разбират какво говоря?Прави каквото ти казвам!

-Да,сър!- Чуха се глухи стъпки и мъжете вече ги нямаше.Но Петър беше прав,ние разбираме повече отколкото изглежда.Егоцентричните хора се смятат за единствения разумен живот.Как се заблуждават!

-Лара...лара...-Лара спря да ми ближе раната и дойде по близо до главата ми.-Хайде да си поделим заека и след това се изнасяме от тук.-Лара мълчеливо кимна и започнахме да ядем заека.Кървенето от крака ми спря.Не можех да тичам, но ходех. Скоро щяхме да потеглим в нощта към необятното....