Лисицата / Goldwind

Най-после стигнахме

– А Стоун защо те нападна?- Вече ходехме около 15мин. без да си кажем и дума

-Нима някога вълците и лисиците са се разбирали?-тя се усмихна свенливо-Пък и на Стоун кога му е трябвала причина?-Кимнах,но не получих отговор на въпроса си,май не искаше да ми каже.Тъкмо обмислях как да повдигна пак въпроса и тя каза

-Хмм Голдуинд, благодаря...

-За нищо- усмихнах се аз.-Викай ми Голд или Голди,както искаш.

-Ей спомняш ли си пърия път като се запознахме,като събираха младите лисици на скалната долина-скалната долина е поляна близо до дупките на всички ни-и брат ми ти викаше Уенди- тя се изкиска.

-Да помня много се дразнех на този прякор,ама той беше по-голям и нямаше какво да направя.Как е той?-Сифайра сведе глава.

-Скал го уби.Преди два месеца.-Скал беше сестрата близначка на Стоун,също толкова зла и безкруполна,ако не и повече. Сифайра и брат и бяха останали сирачета заради дядото на Стоун и Скал и двете фамилии бяха известни като най-силните от лисичата и вълчата фамилия в целия окръг, ако не и отвъд.Тя се усмихна.-А ако не беше ти сега щях да съм при него.

-Съжелявам за брат ти-притиснах бузата си към нейната и усетих как козината и беше влажна от сълзи.В този момент не възприемах Сифайра като най-готината лисица, а като лисиче същество с чувства и емоции също като мен.Не като знаменитост а като приятел-Значи ти си последната?- тя кимна.Последната...Нямаше да й е леко.

   -Стигнахме...стигнахме...-Гласът на Лара,която пруфуча край нас отекна в ушите ми и ме отърси от размисъла относно вълците.Пред нас беше поляната....няколко лисици гонеха зайци,други се препичаха на януарското слънце,а трети се въргаляха в снега.

-Хайде-каза Сифайра и премина в лек тръс. Направи няколко крачки и като видя че не я следвам се върна при мен-какво има.-Посочих с глава раната от куршума.Тя отиде при него и го облиза.Вероятно съм накарал козината ми да поруменее заедно с бузите ми, защото тя се изкиска-хайде.

Тръгнахме бавно, Лара вече гонеше един заек с зверски ухилена физиономия,а в момента в които излязохме от дърветата повечето лисици от поляната наобиколиха Сифайра-все пак тя беше звезда- и започнаха да си говорят с нея. Аз се оттеглих и си намерих мека туфа с трева на която да легна и заспах - все пак бях уморен, не всеки ден побеждаваш Стоун вълка нали?