Лисицата / Goldwind

Неочаквана среща

Ловците ни хванаха,хванаха ни,Лара бягаше и се препъна един корен,това беше. Щеше да стане на палто.Опитах се да я извикам,опитах се да изтичам да й помогна. Но, не успях да помръдна, а от гърлото ми излезе нещо между кучешко скимтене и грачене на гарга.Ловецът насочи пушката и стреля...

-Събудих се.Слънцето се беше издигнало високо и времето беше ясно(необичайно за сезона)Лара още спеше.Побунах я леко и тя се събуди.Отвори сънено очи и се завъртя на другата страна.

-Още пет минутки.-промърмори тя

-Хайде ставай.-казах аз и я избутах с нос.Тя изстена,стана и разтърка очи.Подуших наоколо за хората.Не усетих нищо необичайно.Мълчеливо тръгнахме надолу по пътеката.Бяхме близо и нещо изшумоли от храстите.Обърнахме се.От там изскочи най- прекрасната лисана в целия окръг- Сифайра. Тя прескочи храста и с плавни движения се опита да направи още един скок,но се подхлъзна и се изтрополи пред нас.Лара се изкиска,гледайки поруменялата ми физиономия.Но усмивката и бързо се скри когато от същия храст изкочи Стоун-най-злият вълк в планината.Той се нахвърли на Сифайра.Тъй като беше с гръб той и остави една дълбока рана от която бликна алена струя кръв и обагри оранжевата й козина.Тя се извъртя и го захапа за врата.Той изскимтя и се отдръпна.Този път тя му налетя,скочи му на гърба и почна да го хапе.Той започна да се мята като бик на родео и тя падна от гърба му и си заби главата в едно дърво.Докато ,поклащайки се се свестяваше той я приклещи.

-Тук ти е края-изръмжа той и тъкмо да и се нахвърли,аз изваден от моментния транс в които се намирах по време на боя се хвърлих на гърба на Стоун и го захапах за врата.Той стреснато изръмжа и рязко се обърна а аз преди да се усетя се залетях към храстите.Тогава тя му се нахвърли и той избяга към по-гъстите части на гората.

-Да вървим-казах задъхано аз без да обръщам внимание че НАЙ–ГОТИНАТА лисана е пред мен.Тръгнах напред обратно по лисичата пътека,а Сифайра и Лара бяха след мен...

Надявам се главата да ви хареса ( съжелявам за забавянето)