Лисицата / Goldwind

Пак ли?

Скитаха се вече два дни без да спрат, промушвайки се през храсти и дървета. Уморени, бяха яли само по половин сандвич на миналия ден. Не бяха спали, но не можеха да се приберат преди да си свършат работата.

Беше студен ден, някъде към обяд.

-Хайде да се върнем

-Още малко-продължиха да ходят и малкото сняг скърцаше под краката им. Изведнъж единия хвана за ръката другия и посочи между дърветата. Там се простираше поле, а на него лежаха, спаха и играха поне дузина лисици. Тихо се приближиха до поляната надявайки се лисиците да не ги усетят.

------------------------------------------------------------------------------------------      

Вече стана обед,а Фай и Голд още лежаха един до друг, лениво гледайки в далечината.

-Как ти е кракът?

-По-добре.

-Искаш ли след ден два да тръгнем към Слънчевите планини и да си направим къщи за през зимата. А после ще видим.-каза Фай

-  Звучи добре. Лара!-тя изтича при тях.

-Да. Идвам...Какво има.

-След ден два ще тръгнем към Слънчевите планини.

-Добре-каза Лара и изтича при другите лисици.Голд сложи глава на лапите си.

------------------------------------------------------------------------------

Вдигна пушката, прицели се и стреля. По дяволите!Пропусна.

-----------------------------------------------------------------------------   

Голд затваряше очи. Тъкмо се унесе и един куршум прелетя точно над главата му. Той извърна очи към храстите откъдето беше дошъл нападателя. Очите му фокусираха хората които го бяха ранили по рано. По дяволите,пак ли?Всички се затичаха на посоки .Фай и Голд скочиха на крака и се затичаха към Лара.ЛАРА!Следващия куршум изсвистя покрай тях и те видяха как оцели една малка лисица. ЛАРА!Затичаха се по бързо.Голдуинд я подхвана,сложи я на гърба си и заедно с Фай се затичаха към гората.

-Къде е!Къде е!

-Кое сър?

-Лисицата която оцелихне

-Не зная сър.-тръгнах а да претърсват.

Голд остави Лара до себе си и започна да ближе раната й. Фай застана до тях и започна да я успокоява...    

Надявам се да ви харесва!