Лисицата / Goldwind

Разкрити тайни

Голдуинд се събуди от утринното слънце,Фай беше легнала до него,а Лара тичаше с другите лисици.Загледа се в далечината. Сифайра се размърда.

-Голд?

-Да.-той се обърна.

-Какво ще правим сега?

-Ами не знам.

-Ти какво ще правиш?

-Не знам...-тя се замисли-Голд?Трябва да ти кажа нещо...

-Какво има?

-Амии аз....-тя си пое дълбоко дъх-нали знаеш как Стоун ме нападна,ами аз...той ме нападна защото....аз...Когато брат ми беше убит направих споразумение с Вълчия клан да ме оставят жива ако мина на тяхна страна...-тя сведе поглед.По страните и потекоха сълзи.

-Оооу Фай...

-Знам!Беше глупаво,но не разбираш!Аз бях останала сама от целия си род и нямах шанс за спасение и затова реших да се присъединя към тях.-погледът й още беше впит в земята.-Тъй като ми се носи славата на победител, те ме взеха,....но сега месеци по-късно....  чух Стоун да говори със баща си че не съм им нужна (той винаги е завиждал),че не е достойно за тях една лисица да се мотае с тях и че той вече е достатъчно силен за да нямат нужда от мен.Баща му се съгласи,но Стоун не се спря до там тъй като съм знаела тайните им е трябвало да ме убият. Стоун си беше жаден за кръв по начало и тръгна да ме гони за да ме убие. Азз.... бягах цял ден и той ме гонеше азз... и тогава ти се появи.-тя замълча.

-Спокойно всичко е наред,наистина.-Голд я погледна със спокойните си кафяви очи.-чуй ме, всеки прави грешки,важното е че сега си добре.-той и се усмихна.-И аз трябва да ти призная нещо.-тя го погледна.-Ами преди да дойдем тук едни ловци ни преследваха и може и да са ни проследили до тук и в този момент да застрашаваме много лисичи живот.

-Не се безспокой,Голди.Щом досега не са стреляли значи и не са ни намерили.Тя беше права,но това че не ги бяха намерили не значеше че няма да ги намерят...

-Права си.А какво ще правим?Не можем да останем тук завинаги.

-Да не можем,но хайде да ти се въстанови кракът и тогава ще му мислим.

Хей хора надявам се да ви е харесало!