I fell in love with you, oppa

Глава 1

Наистина ме беше срам от факта, че досега не бях ходила на концертите на групата на Джимин, но покрай училището и изпитите просто нямах възможност. И съм супер развълнувана, защото тази вечер ще видя най-добрия си приятел за първи път от наистина много време.
Дълго седях пред гардероба, чудейки се какво да облека. Накрая си избрах чифт черни накъсани дънки, лилава блуза, която ми стигаше малко над пъпа, и сини кецове. Не знаех какво да правя гнездото, което беше на главата ми, за това просто го вчесах и вързах на небрежен кок.Сложих си спирала и лек гланц за устни. Мисля, че бях готова.
Погледнах се за последно в огледалото, преди да взема ключовете, парите и телефона си и да изляза от стаята си, а малко след това и от апартамента. Отидох на спирката и зачаках автобуса. Май трябваше да си взема някаква горница, беше хладно.
Погледнах часа, който ми подсказа, че нямам време да се върна за яке, затова просто обвих ръце около себе си, надявайки се автобуса да дойде скоро.
Оставаше половин час до началото, а аз току що бях пристигнала. Или трябваше да намеря Джимин много бързо, или да изчакам да свърши концерта и чак тогава да отида при него, но определено нямах достатъчно търпение за това.
Вървях по коридора, ровейки за пропуска, който трябваше да ме отведе до Джимин, но така и не го намерих. Уф, а бях сигурна, че щеше да се зарадва да ме види. Тогава се блъснах в някой. Погледнах към въпросния човек, който се оказа....просто няма да повярвате. Джънг Хосок!
-Съжалявам.- извини ми се той и се усмихна.
-Няма проблем, Хоби. Може ли услуга?
-От мен?
-Не, от нотариуса отсреща.- той просто се засмя.- Забравила съм си пропуска, а много исках да се видя с Джимин иии...
-Нали знаеш, че така казват много фенки?
-Пределно ясно ми е, но наистина трябва да се видя с него. Не сме се виждали от месеци и наистина имам нужда да го видя...
-Добре, но ако Джимин не те познае, ще ти се обидя.
-Мхм, добре. Кумао, Хоби. Саранхе.
-Саранхе. Как е името ти, между другото?
-Хюн Хи, Канг Хюн Хи.
Милото момче ме поведе по наистина дългия коридор с много врати. Хоби беше доста лъчезарен и разбираше сарказма ми, което определено ми направи добро впечатление. Накрая влязохме в една стая, очевидно гримьорната, а вътре се бяха събрали момчетата. Джимин се обърна и когато ме видя веднага стана и тръгна към мен. Бях толкова щастлива, че го виждам и не усетих кога го бях прегърнала толкова силно, че да почне да се оплаква как го задушавам.
-Ейй..-казах със сълзи на очите, от радост,разбира се, след като го пуснах.
-Здравей, Хюн Хи.- усмихна ми се той и избърса сълзите ми.
-Не мога да повярвам, че те виждам. Толкова ми липсваше, Чим Чим.
-Чакай, чакай, моля те не плачи. И ти много ми липсваше, въпреки че нямаше нужда да го казвам, сигурен съм, че знаеш това.
-Кхъм-прокашля се едно от момчетата.
Обърнахме се по посока на гласа и видях момче с черна коса.
-Джимин, няма ли да ни представиш гаджето си?- попита то.
-Това, Юнги, е Хюн Хи, и не ми е гадже, а най-добра приятелка.
Избърсах сълзите си и подадох ръката си.
-Канг Хюн Хи.
Наложи се даповторя името си още три пъти. След както се запознах с всички седнах на диванчето, а Джимин ми подаде бутилка вода и разроши косата ми.
Както си пиех водата, през вратата влезе момче. Извинете грешно се изразих. С вратата влезе момче. Без малко да я откърти от пантите. За къде ли се е разбързал?
Вдигна глава и каза "Спокойно, добре съм!". Ама така го каза, сякаш вратата се е опитала да събори него, не той нея.
-Тази врата, айш..- продължи да се нерви на невинната врата. Аз просто стоях и гледах, но след няколко секунди ме напуши смях и започнах да се хиля като ненормална.- Ти пък на какво се смееш?
-Аз?- посочих се, а той просто ме изгледа.- На това че провеждаш разговор с неодушевен предмет.
Чак тогава се осъзна, че има чужд човек в гримьорната им.
-Но, коя си ти и какво тъсиш тук?- попита той, все още объркан.
-Аз съм Канг Хюн Хи, приятелка на Джимин.
-Джимин има гадже и не ми е казал???- извика той и погледна към Джимин.
-Не, аз и тя сме най-добри приятели от малки.- засмя се Джимин.
-И ни запознаваш чак сега? Що за приятел си?! Леле, мислиш си, че познаваш някой, казваш му всичките си тайни и накрая се оказва, че този някой си има най-добра приятелка. И то жена.- всички се засмяха, а след тях и аз. Аз се изправих и подадох ръката си.
-Приятно ми е.
-Ким Техюнг, и на мен ми е приятно. Надявам се да станем добри приятели.