I fell in love with you, oppa

Глава 3

Вече бях на работа. Когато станах сутринта направих закуска на момчетата и ги оставих да спят. Работех в кафене. Днес като по чудо беше препълнено.

-Хюн Хи, иди на пета маса.- каза барманката.

Кимнах и се запътих към пета маса. Изненадах се, когато на масата седяха две познати рошави глави. Усмихнах се и отидох по-бързо до масата.

-Хоби, Джимин, какво ще желаете?- те ме погледнаха и оста на изненадани от присъствието ми.

-Ти работиш тук?- попита Хоби.

-От около два месеца.

-Лелее-обади се Джимин.- Mислех че следваш в университет.

-Следвам, но ми трябват пари, за да си плащам обучението.

-Защо не ме помоли да ти дам?

-Ти луд ли си? Как ще моля най-добрия си приятел? Аз дори нашите не помолих, да ми плащат обучението.

-Ама..

-Джимин, на работа съм! Казвай какво ще желаеш и не ме занимавай.- казах раздразнено.

-Едно еспресо за мен и едно капучино за него.- усмихна се Хоби.- Между другото, кога свършваш работа?

-16:30, защо?

-Защото ще те вземем с нас на снимките ни за новия албум.-усмихна се Джимин

-Чинча?!- бях супер радостна от този факт.

 -Да.

***

Вече беше 16:23 и аз нямах търпение момчетата да дойдат. Почиствах една маса, когато през вратата на заведението влезе, не кой да е, а самия Ким Техюнг.

-Къде е Джимин?

-Той и останалите момчета са на мястото, където ще се проведат снимките.

-Ясно.- усмихнах се и свалих престилката си.-Ще се преоблека и идвам. -Ще те изчакам.

Обух си късите панталонки с висока талия и синя блуза, дълга почти до края на панталонките.

След малко бях в колата им и пътувахме нанякъде. В колата цареше гробна тишина.

-Благодаря, че дойде да ме вземеш.- наруших тишината аз.

-Няма проблем. Колкото повече, толкова по-забавно.
Усмихнах се и продължих да гледам през прозореца.

-Джимин не ми е говорил за теб.

Леко се натъжих от този факт, но оставих усмивката на лицето си.

 -Така ли? Странно.

-Разкажи ми нещо за себе си, Хюн Хи.

-Ами, с Чим Чим се познаваме от деца. Бяхме в една гимназия като аз бях една година по-назад. Работя в кафене, за да изкарвам пари и да плащам университета си. Не знам какво друго да кажа. Не съм интересна личност.

-Мхххм. Ами семейството ти?

-Родителите ми са се разделили, когато съм била бебе. Майка ми живее в Бусан с по-малката ми сестра, а за баща ми не знам почти нищо. А какво ти ще ми кажеш за теб, Техюнг?

-Аз съм роден в Деджу. Бил съм много позитивно дете, което е обичало да си навлича проблеми. С една дума, бил съм страхотен. Аз и сега съм страхотен, но вече нямам проблеми.

-И самочувствието ти е страхотно.-засмях се.

-Накъде без него.- Техюнг се засмя и завъртя ключа.

Нима бяхме пристигнали? Толкова бързо? С Тейхюнг не усещам кога времето минава. Толкова е забавен.

-Схванах се.- простенах, протягайки се. Тае заключи колата и тръгнахме към сградата.

Вървях малко зад него, защото не знаех къде отиваме, като не пропуснах да огледам всеки един сантиметър. Беше ми много интересно да видя как и  къде работи Джимин.