I fell in love with you, oppa

2 глава

Беше време момчетата да излязат. Усмихнах им се и вдигнах ръката си, стисната в юмрук:
-Файтинг!-казах им.
-Файтинг!- засмяха се и един по един излязоха.
Джимин беше последен, за това се спря за секунда, разрошвайки отново косата ми.
-До после, принцесо. Изчакай ни тук. Ако си гладна има кимчи и рамен на масата. А ако си..
-Джимин. Излизай! Всички те чакат!
Нямаше начин да дойда на техен концерт и да стоя в гримьорната им. Много ясно че щях да гледам, само трябваше да си намеря подходящо място.

***

Концерта вече беше свършил. Представянето им беше страхотно. Дори плаках.
Сега бях в колата им и отивахме към тях. Не ме питайте как ме навиха. Джимин беше от едната ми страна, а от другата беше Ви. Останалите вече спяха, заради умората. Само Чим Чим и Тае Тае бяха будни.
-Вие сигурно сте уморени...-започнах аз, но бях прекъсната.
-Няма да досаждаш и няма да ни пречиш.- каза ми Ви и ми се усмихна.
-Но все пак...
-Спри се бе, жена.- каза ми Джимин и също като Ви, се усмихна.-Ние те поканихме, ти просто се возиш и се усмихваш.
-Само ме прекъсвате.- казах простичко, а те си удариха пет, през мен.

След около петнадесет минути, Намджун, който единствен не бе заспал, като изключим мен, паркира колата на входа. Обърна се и ми се усмихна.
-Ще ги събудиш ли?
-Разбира се.
-Благодаря. Аз ще събудя Джин и Джей-Хоуп. А и между другото успех с Шуга.- не разбрах това с Шуга какво беше, но просто кимнах.
-Джимини оппа, събуди се.- прошепнах му в ухото.
-Мм, Хюн Хи.
-Хайде, трябва да станеш.
Той бавно си отвори очите и ми се усмихна.
-Знаех си, че не е сън.
-Кое не е сън?
-Нищо, забрави.- той се обърна и побутна Куки.
-Джънгкуки, ставай.- той просто му удари ръката, а аз ръчках Ви.
-Техюнги, ставай.
-Джимин, остави ме или ще те убия.- измрънка той.
-Не е Джимин.
-Господ?- той отвори рязко очите си и се изправи, при което си удари главата в тавана.
-Ах, добре ли си?- попитах го, едва здържайки смеха си.
-Ах, да.
-Успех с Шуга, малката.- каза ми Куки и с Джимин и Ви излязоха от превозното средство.
Само Шуга беше останал в колата. Побутнах го, но той не реагира. Казах името му няколко пъти, но отново нито помръдване. Започнах да го дърпам, а той само изхърка.
Тогава ми стана ясно какво са имали в предвид.
-Мин Юнги! Ставай.- той дори не ме отрази, даже с цялата си наглост, се намести по-удобно.
След още 10 минути опити да го събудя, видях бутилка вода. Взех я и я отворих.
-Биан, Мин Шуга.- казах и го залях.
Той подскочи и започна да се оглежда стреснато. Усмихнах се миличко и той така ме погледна, че не мога даже да си представя как ме е наредил в ума си.
-Ти, малка вещица такава.-започна той и започна да се изправя, но ааз вече бях вън от колата и бягах към отворената входна врата.
-Спасете ме!!!!- изкрещях и се скрих зад Джимин.
-Събуди ли го?- попита ме, извъртайки глава назад, за да ме погледне.
-Не, бягам от Неси.
-Ясно.- той се засмя.
-Къде е онази, малка...
-Внимавай как говориш за нея.- каза Джимин.- Защо си мокър?
-Защото, докато си спях реших да си взема душ.
-Днес да не е денят на сарказма?
-Полях го с вода.- подшушнах му.- Мин Шуга, не беше нарочно. Момчетата искаха да те събудя. Изоставиха ме и си биха шута. Бях беззащитна. Мианада, Мин Юнги.
-Ах, дребосък такъв.- той разроши косата ми.
-Стига сте ми пипали косата. Уф!

***

Всички бяхме уморени и започнахме да се оправяме за лягане. Джимин ми показа къде е банята и ме заведе до стаята,в която щях да спя. Подаде ми чиста четка за зъби, негови тениска и къси шорти и ми каза, ако имам нужда от нещо да отида при него. Изкъпах се, измих си зъбите и се облякох. Започнах да си суша косата, но ми омръзна и я оставих леко влажна. Реших да отида да кажа лека нощ на Джимин. До тук добре, ама като не ми каза в коя стая е? Реших да почукам на някоя произволно, а пък ако не е той, ще се извиня и ще попитам в коя стая е.Почуках на вратата отсреща, но никой не ми отговори. Открехнах я леко и видях Ви. Само по шорти. Стана ми супер неудобно и затворих вратата веднага, издавайки шум.Тъкмо се насочих към друга врата, когато неговата се отвори и той излезе объркан.

-Извинявай, Ви.- казах тихо и погледнах към краката си виновно.

-Няма проблем, малката.- усмихна ми се той.- Джимин ли търсиш?

-Да.

-Стаята в дъното. В дясно. Лека нощ.- и се прибра в стаята си.