Till we meet again

Глава 1 - Пристигането

Гледната точка на Вал:
Корея. Корея. Корея.
Най - после сме тук.
Бях толкова изморена от 20 часовият полет, че все още си мислех, че това е някакъв страшно хубав сън.
- Ауу- изпищях толкова силно, че имах чувството, че цялото летище ме е чуло, освен мазният чичко, който ми прегази крака с колелцето на куфара си. Щеше да бъде хубаво поне да се извини, но дори не се обърна назад, за да види крещящата жена с подут крак зад себе си - Идиот.
- Какво става, Вал защо пищиш като ненормална- приятелката ми Алекс дойде задъхана, бягаща с три куфара подире и
-Онзи пред нас, със сакото, с мустака - говорех накъсано зареди болката, която изпитвах в крака си.
Все пак 15 килограмов куфар да ти падне върху крака е като да си удариш кутрето в ръба на някоя маса или легло, или като да стъпиш върху онези малките лего фигурки - но три пъти по-болезнено.
- Хайде говори де, какво за него?
- Докато си взимах багажа тоя папрат си изтърва кирливият куфар върху крака ми. Казвам ти тоя е побрал целия китайски народ вътре.
- Можеш ли да вървиш?
- Да, но доста боли.
Алекс сложи ръка на брадичката си. Винаги правеше това, когато започваше да мисли по-задълбочено. Казваше ми, че това я прави да изглеждат по-умна. Хахахха не. Приятелки сме от повече от десет години и мога да кажа, че тя е най-откачената, но и най-добрата приятелка, която съм имала.
- Добре така, сега дръж се за мен и ела да ти вземем нещата, след това ще видим какво ще правим.
Кимнах в отговор и се насочихме към движещата се черна лента, на която преминаваше всичкият багаж на пътуващите от самолета. След като минахме всички проверки, с Алекс седнахме на седалките близо до изхода на летището.
- Вал, стискам се от два часа и найстина не мога да го одържам повече, така че ти стой тук докато се върна.
-Къде според теб мога да отида в това положение? - казах саркастично
- Помниш какво стана миналият път, когато те оставих сама за пет минути, нали?
- Човек една грешка да направи...
- Грешка ли? Та ти гонеше петгодишно дете, викайки " Ако не я върнеш, ще ти сритам задника дребен! ", само защото ти взе играчката от детското меню.
- О я стига, това беше Пикачу! Пък и не съм виновна, че извикаха охраната- измрънках
- Да, е неслучайно не ходим в МакДоналдс повече. - каза Алекс и извъртя очи
- Да да добре разбрах шефе, сега отивай, защото ако стоиш още малко, няма да съм аз тази, която ще ти чисти мизериите от пода да знаеш.
Алекс се затича със скоростта на полу умрял охлюв, като се обърна само веднъж, за да види дали съм си на мястото. Къде е доверието?
Тей като явно ще се забави, реших, че вместо да си седя и да гледам тавана ще е по-добре да си пусна малко музика. Извадих слушалките от джоба си, които взех от левче кефче за около 3 лв, аха " всичко за един лев " да ама не.
Включих телефона си и си пуснах Hard Carry на Got7 - Боже, колко обичам тази песен.
Гледната точка на Suga:
Не това не се случваше.
Сериозно, точно аз, който знам само пътя до магазина, трябваше да се изгубя на това огромно летище. Къде за бога се дянаха другите?
Бях си защипал блузата в предпазният колан и
докато всички вече слизаха, аз се опитвах да оправя това шибано нещо наречено колан. Как можаха дори да не ме изчакат? Само да ги видя... Опитвах се да ги намеря от десет минути, но без никакъв резултат. Как можах да си дам телефона на Куки, само и само да си играе на скапаните игрички. Понякога е такова дете. Въртях се в кръг, опитваш се да измисля решение на този проблем, но единственото, за което си мислех, е че маската и шапката, които нося не ме прикриват достатъчно добре и скоро може и да бъда разкрит, а това е най-малкото нещо, което искам в момента. Облякох дебелото си кожено яке и наведох главата си възможно най-надолу.
Докато си вървях дори и не осъзнах кога стигнах изхода на летището. Насочих се към най-близката свободна седалка, която от другата страна беше заета от брюнетка със слушалки в ушите. Започнах да се оглеждам, за да видя познати лица, като потропвах с крак от нервност, но отново - нищо. С момчетата имаме график, който трябва да следваме и дори малка пречка като тази ни разваля цялия ден. Yoongi мисли. Мисли!

Авторска бележка:
Здравейте хора! Това е моята първа история и знам , че ще има много грешки ( много обичам да слагам запетайки там където не им е мястото 😂), но се надявам историята ми да ви хареса. Попринцип не обичам да проточвам нещата, затова очаквайте нови глави много скоро. :)