Till we meet again

Глава 5 - Пудингг

Гледната точка на Вал:

След като вече се бяхме настанили в стаята и разопаковахме багажа си  , се метнахме на пицата.

- Mann , не се смятам за загубила да знаеш. - казах с пълна уста

- Да загуби , само достойнството ти остана.

- Виждаш ли пицата , хъх? Желанията ми се сбъднаха.

- Да да както и да е - каза Алекс като лапна още едно парче - Междудругото да си ми виждала телефона?

- Неп. Защо ? Не го ли намираш?

- Защо инъче ще те питам глупак.

-Глупак на глупак вика ли се , глупак.

- Очевидно да. Знаеш ли може да съм го оставила в раницата. Ъгххх мързи ме да мръдна- каза Алекс докато се протягаше в опит да стигне чантата си , която беше на 20 метра от нея

- Остави телефона сега , имам да ти показвам нещо. - казах докато вадех шишето с водката от сака си

- Ама ти сериозно ли? - каза Алекс като остана с отворена уста - Как така не те хванаха ? Знаеш ли какво можеше да стане? Та това са корейци , а ако ни бяха арестували? Знаеш ли какво е да си в затвора хъх , ХЪХ? Без телефон, без музика , без бтс! Въпреки че можеше и да има хубави момченца хехе .... - каза с подмолна усмивка

- О млъкни, нали зареди това не я сложих в раницата тъпан, ако е в сака няма проблем

- Не ми казвай, че имаш още...

- Донесох три . - казах докато размахвах шишетата пред лицето и - О хайде пълнолетни сме, знаеш какво значи това

- Да , вече не можем да ходим на детската площадка

- Ах- въздъхнах като сложиш ръката на челото си - знаеш ли понякога се чудя от де та намерих..

Ретроспекция:

10 години по-рано:

- Мамо , мамо, мамо , мамо, мамо, мам-

- Какво?

- Искам сладолед - казах докато я дърпах за полата

- Не може

- Ама онова момиче има - казах като посочих момичето пред мен, което беше вързано на две опашки

- Валенсия какво ти казах за посочването

- Ама тя има сладо-

- Казах нещо. Точка. - каза майка ми докато ме дърпаше към детската площадка- Хайде , отивай да си играеш