Нов Дом

376 14 10
                                    

Гледната Точка на Виолета:
Събудих се, закусих с баща си, гледайки невероятния Барселона през прозореца..красив град е:
Тате: Виолета, трябва да ти кажа нещо.
Аз: Давай.
Тате: Ами, всъщност е малко трудно да го кажа, ъм...
Аз: Хайде, тате, можеш да ми кажеш всичко.
Тате: Добре, ами, трябва да замина за Буенос Айрес за 6 месеца и ти идваш с мен.
Аз: Неее, моля те, не можеш да ми го причиниш!!
Тате: Вече съм решил, Виолета.
Аз: Не мога да повярвам!!
*Отидох в стаята си и бях на път да се разплача:
Тате: Виолета, моля те, отвори вратата.
Аз: Не!!
Тате: Добре, моля те отвори, моля.
*Отворих вратата:
Аз: Какво?!
Тате: Слушай, наистина съжалявам, аз...о, извинявай, телефона ми звъни:
Тате: Ало?
??: Здравей Херман, просто исках да попитам дали заминаваш утре за Буенос Айрес?
Тате: Да, защо?
??: Защото аз също реших да дойда.
Тате: Супер, добре, чао Робърт.
??:Чао.
~Край на Телефонния Разговор:
Аз: Кой беше това?
Тате: Един мой приятел.
Аз: Той тук ли живее?
Тате: Да, но ще дойде с мен утре, защо?
Аз: Ами, щях да те попитам дали може да остана тук с него, но той идва с теб, така че...
Тате: Това е страхотна идея!
Аз: Какво имаш предвид?
Тате: Ами, семейството му е тук, може да живееш с тях.
Аз: Но попитай го първо...
Тате: Добре.
*Разговорът по Телефона:
Тате: Ало, Робърт?
Робърт: Ало.
Тате: Виж, нали утре заминаваме за Буенос Айрес?
Робърт: И?
Тате: Ами, дъщеря ми няма да идва, затова се чудех дали...
Робърт: Дали може да остане в моята къща. Разбира се.
Тате: Наистина?
Робърт: Да, защо направо не я доведеш, ако иска?
Тате: Добре, ще се видим.
Робърт: Чао!
~Край на Телефонния Разговор:
Аз: Е?
Тате: Събери си нещата и да тръгваме.
Аз: Йеей!
Аз: Но защо да си събирам нещата? Мога да идвам до къщата ми когато си поискам..
Тате: А, да..добре, вземи си дрехи за утре и пижама.
Аз: Добре, да тръгваме.
~В Къщата на Приятеля на Баща ми(Робърт):
Аз: Малко съм нервна..
Тате: Е, недей да бъдеш, не се тревожи, всичко ще е наред.
Аз: Благодаря, тате.
*Прегърнахме се:
Робърт: Ааа, Херман, здравей, влез! Здравей и на теб, Виолета, приятно ми е да се запознаем!
Аз: На мен също.
Робърт: Виолета, нека да ти покажа къщата.
*Той ме разведе из къщата. Беше толкова голяма и красива отвътре, те дори имаха 6 стаи за гости:
1) За 5-годишно момиче.
2) За 5-годишно момче.
3) За тинейджърка.
4) За тинейджър.
5) За над 25-годишно момиче.
6) За над 25-годишно момче.
Еха, стаите бяха проектирани по невероятен начин, имаха и басейн отвън, градина, двор..:
Аз: Мога ли да взема стая номер 3, моля?
Робърт: Да, разбира се.
Аз: Благодаря.
Робърт: Ела да се запознаеш с жена ми и сина ми:)
Аз: Добре.
*Отидохме в кухнята, беше червена и луксозна..леле..:
Аз: Здравейте.
??: Здравей, ти трябва да си Виолета, слушала съм много за теб. Аз съм Стела, майката на Леон и съпругата на Робърт!:)
Аз: Приятно ми е да се запознаем госпожо Стела.
Стела: О, моля те, наричай ме просто Стела!:)
Аз: Добре ..:)
*Стела изглежда толкова мила. Тогава видях момче, което седеше на масата и ядеше нещо.. Това трябва да е Леон. Той изглежда сладък..Не, не фокусирай се, Виолета, фокусирай се:
Аз: Здрасти.. Приятно ми е да се запознаем, аз съм Виолета.
Леон: Все тая, чао.
Стела: О, много съжалявам, той не е такъв..днес може би е нервен.
Аз: Няма проблем, отивам в стаята си...
*Отидох в стаята и си сложих дрехите в гардероба, тогава някой почука на вратата ми:
Аз: Влез!
??: Хей..
Аз: О, Леон..хей..
Леон: Виж, съжалявам за реакцията си преди..бях ядосан.
Аз: Няма нищо.. Случило ли се е нещо?
Леон: ...
Аз: О, извинявай, говоря така сякаш сме си близки приятели.. Наистина съжалявам.
Леон: Не, всичко е наред.. Става въпрос за едно момиче..няма значение...
Аз: Е, виждам, че не искаш да говориш за това...
Леон: Съжалявам, трябва да вървя. Чао и добре дошла в новия си дом!:)
*Той ми намигна и излезе. Тогава заспах, защото беше 11 вечерта..

~Това е първата ми глава. Надявам се да ви хареса, моля коментирайте мнението си!:).. Трябва ли да продължа да пиша тази история?..

По-добри ЗаедноWhere stories live. Discover now