По-добри Заедно

Диего

~На Сутринта:
Гледната точка на Леон:
Събудих се, а Вилу спеше до мен, на дивана. Станах и видях лицето й, толкова е красива!:) и все пак, ние сме сами в къщата, така че по-добре да направя закуска. Имам предвид, тя е малката ми сестра.
Отидох в кухнята и приготвих обикновеното - Палачинки, знам, че ги обича. Виолета ми каза как да ги правя правилно. Направих палачинките и отидох да я събудя:
Аз: Вилу, събуди се!:)
Вилу: Оуу, носиш ми закуска в леглото? Благодаря тии :)
Аз: Всичко за малката ми сестричка, хехе.
Вилу: Не съм ти малка сестра!! На 17 съм! ;p
Аз: Е, аз съм на 18 ;pp
Вилу: Хубаво, печелиш :D
Аз: Аз винаги печеля!:)
Вилу: :D Да, сигурно, хареса ли ти сериала ми?
Аз: Скучееен е!!
Вилу: Леон!
Аз: Добре, сладичък е :D
Вилу: Да, толкова е романтичен :) Иска ми се да си имах гадже като Хорхе Бланко!:)
Аз: Е, на мен ми се иска да имах гадже като..
Вилу: Като кого? Мартина Стоесел?..
Аз: .. Да..нея...
Вилу: Доообре, аз трябва да тръгвам.
Аз: Мога ли да попитам къде?
Вилу: Ъм..до...магазина..
Аз: Лъжеш ли?!
Вилу: Неееп... О, виж колко стана часът, трябва да тръгвам:)
Аз: Но..
*Тя излезе. Виолета беше нервна и аз ще разбера защо! Ще я последвам!
~Междувременно(Виолета):
-Гледната точка на Виолета:
От няколко дни си пиша с едно момче и сега най-накрая ще го срещна!:)
Надявам се Леон да не разбра, че го излъгах. Не искам да знае. О, момчето дойде. Името му е Диего и е супер сладък.
Диего: Хей, Виолета.
Аз: Хей, Диего!;)
Диего: Много се радвам, че реши да се срещнеш с мен:)
Аз: А аз се радвам, че ме покани да се срещнем.
Диего: Е къде искаш да отидем?
Аз: Ами, където и да е :)
Диего: Добре, нека да отидем в парка:)
Аз: Звучи чудесно:)
Диего: Между другото, много си красива.
Аз*срамежливо*: Благодаря..
Диего: Да тръгваме.
~Междувременно(Леон):
-Гледната точка на Леон:
Видях Виолета с някакво момче. Тогава те тръгнаха и аз отново ги последвах. Отидоха в парка. Явно името му е Диего. Скрих се зад дърво и ги чух да говорят:
Диего: Можеш ли да пееш?
Виолета: Мисля, че да.
Диего: Добре, ще ти изпея една песен.
Виолета: Добре.
*Той изпя песента:
Виолета: Пееш прекрасно.
Диего: Заслужава си да пееш за момиче като теб.
*Виолета току-що се изчерви. Те се наведоха, но Вилу се дръпна:
Виолета: Аз просто ..трябва да тръгвам...
*Тя тичаше към къщи, а аз си отидох след нея. Плачеше:
Аз: Виолета, какво е станало? Защо плачеш?
Виолета: Ох, добре ще ти кажа... Не бях в магазина.. Бях на среща.. И името му е Диего..
Аз: Да не ти е направил нещо?!..
Виолета: Не, не, всъщност той е много мил, въпросът е, че..искаше да ме целуне, но аз избягах преди да успее.
Аз: Защо?
Виолета: Защото имам чувството, че не трябва първата ми целувка да е с него..
Аз: Не си имала първа целувка?
Виолета: ..Не..
Аз: Виж, помниш ли как ми каза, че един ден ще намеря истинската любов и че ще я обичам дори повече?
Виолета: ..Д-да..
Аз: Ще ти кажа само това: Ще намериш момчето, което обичаш толкова много и ще се насладиш на първата си целувка:)
Виолета: Оуу, благодаря, извинявай, че те питам, обаче ти кога си получил първата си целувка?
Аз: Ъм..аз също никога не съм имал такава..Имал съм просто докосване по устните..
Виолета: Е, поне не съм единствената, хехе...благодаря!:)
*Прегърнахме се.*