Един Ден Заедно

227 12 5
                                    

~На Сутринта:
Събудих се и отидох в кухнята.. Стела не беше вкъщи, нито пък Робърт.. Бях сама.. Отворих хладилника и тогава някой дойде:
??: Някой е гладен, а? :D
Me: О, Леон :D, изплаши ме..
Леон: Съжалявам.. Хайде да ядем, умирам от глад.
Аз: Ще сготвя нещо.
Леон: Да, със сигурност, остави на мен.
Аз: Не!
Леон: Охх, ти...не печелиш, защото аз готвя по-добре.
Аз: Давай, ако ще готвиш!!!
Леон: Добре, хах.
*Той започва да прави палачинки, но:
Аз: Не ги правиш както трябва, нека да ти покажа!
Леон: Добре, шефе! :D
*Започнахме да готвим и ръцете ни се докоснаха. Тогава се погледнахме в очите..след това някой дойде и спряхме:
??:Хей, аах, вие готвите, супер!:)
Аз: Да.. Как си, Стела?
Стела: Чудесно, защо питаш, миличка? :)
Аз: Просто питам :)
~След Закуска:
Аз: Ще изляза да се поразходя..
Леон: ..Може ли да дойда с теб?
Аз: Ам, да..предполагам.
Стела: Забавлявайте се!:)
~Седнахме на една пейка в парка:
Леон: Искаш ли нещо за пиене?
Аз: Да, може би сок, благодаря :)
Леон: Няма проблем, веднага се връщам.
Аз: Добре.
*Тъй като бях сама започнах да пея една песен. Тогава, след 5 минути, Леон се върна:
Леон: Имаш невероятен глас!:)
Аз: О, благодаря.. Ти можеш ли да пееш?
Леон: Не мисля..
Аз: О, хайде стига, изпей ми нещо :3
Леон: Хубаво :D
*Той изпя любовна песен:
Аз: Страхотна песен! Мисля, че е написана за гаджето ти :)
Леон: О, не, аз си нямам гадже, но беше за бившата ми..
Аз: Ахам..какво стана? Защо се разделихте?
Леон: Не ми се говори за това...
Аз: Е, добре тогава :) Трябва да тръгвам.
Леон: Почакай!..
Аз: Да?
Леон: Добре, видях я да се целува с най-добрия ми приятел..
Аз: О, много съжалявам :(
Леон: Не, няма нищо.. Просто..наистина я обичах :(
Аз: Ами, разбирам те, но съм сигурна, че един ден ще намериш любовта на живота си и ще я обичаш още повече :)..Казвам ти го като приятелка или като сестра :D
Леон: Благодаря.. Винаги съм искал сестра :D
Аз: А аз - брат :D
Леон: Е, какво ти се прави сега?
Аз: Ами ..трябва да си гледам сериала в 18:00ч. :D, сега е 16:00ч., така че имаме време :)
Леон: Добре :D Хайде, ъм, просто да се разходим и да си говорим :D
Аз: Чудесна идея :)
Леон: Ей, виж, искаш ли сладолед?
Аз: ..Добре!:)
Леон: Какъв?
Аз: Ванилия и Карамел, моля :D
Леон: Окей!:)
Аз: А, заповядай.
*Дадох му пари:
Леон: Аз ще платя.
Аз: О..благодаря!:)
*Вървяхме, а аз щях да падна заради някакъв камък и сега краката ме болят:
Леон: Добре ли си?
Аз: Малко..болят ме краката :/
Леон: Хмм, е, вече е почти 17:35, затова хайде да се прибираме..чакай малко..ето така:
Той ме взе като булка:
Аз: Благодаря ти, Леон, но няма нужда да го правиш, тежка съм.
Леон: Не се притеснявай.
~Вкъщи:
Аз: О, нее :/ Сериалът ми е започнал, ела да гледаме.
Леон: Кажи ми за какво се разказва.
Аз: За едно момиче и едно момче, които са влюбени, но са прекалено срамежливи да си кажат какво изпитват един към друг.
Леон: Ахам, ок.
*Гледахме го и заспахме прегърнати...  

По-добри ЗаедноKde žijí příběhy. Začni objevovat