Момичето От Сенките

I

Навън отново беше тъмно. Поредната студена,мрачна,безсънна нощ,чуваше се само шумът от бързащите хора. Всеки бързаше да се прибере,светът бе пълен с хиляди такива лица. Аз бях в моето легло,топло прегърната от меките завивки. Отново не можех да заспя. Хиляди мисли се преплитаха в главата ми,измъчваха ме,искаха своите отговори. Най-любимата ми мисъл от всички,беше тази за него,моят принц от приказките.

Така започна всичко. Нашето запознанство беше странно,неочаквано и някак си магично. Той не беше богат,но кафявите му очи така блестяха,все едно бяха диаманти. Той бе скромен и твърде циничен спрямо себе си,но имаше огромно сърце. Той не се интересуваше от телата на момичетата както повечето момчета. Той гледаше душата,умееше да прониква в теб и да разбере какъв си наистина. Той бе седемнадесет годишен,казваше се Франк. Ние бяхме толкова близко,но се усещахме толкова далечни.
Едно лято,аз отидох при него. Той ме чакаше на гарата,щом слязох от влака,той ме прегърна силно.
-Хей,Амелия!-каза той.
-Много се радвам да те видя.-отвърнах му. Не се отделих от него в продължение на 5 минути.
След това взехме сака ми и тръгнахме към тях. Той се погрижи за всичко. Излизахме заедно,забавлявахме се,бяхме неразделни. Всеки ден се влюбвах все повече и повече в него.