IV

29 6 2
                                    

Една вечер както всеки нормален тинейджър,излязох с приятели да се позабавлявам. Отидохме в един бар. Но за съжаление Франк и Александриния бяха в този бар. Седнахме на едно от сепаретата и си поръчахме питиета. Гледах страстните им целувки и влюбените погледи. Гледах колко щастливи бяха,повярвайте ми никога не бях изпитвала толкова гняв. Почувствах се зле,задушавах се,а тогава единственото спасение беше алкохолът. Той ми помогна да спра да мисля за тях,да забравя всичко за няколко часа и да се забавлявам.

След купона,се прибрах в къщи. Заключих и се отпуснах на леглото. Заспах,за първи път бях спокойна като че ли излекувана,но не за дълго.

На сутринта образа на любовта между Франк и Александриния отново изникна пред очите ми. Виждах го всеки път,в който ги затворя. Разплаках се,продължих в продължение на часове. След това се изкъпах,облякох дрехите,които избрах и отидох да си направя закуска.

Когато приключих със закуската,оправих,гримирах се прилежно и тръгнах към училище.

Стигнах след около 30 минути. На входа стоеше Франк,но този път не изглеждаше толкова щастлив.

Притесних се и се приближих до него.
-Хей!Добре ли си?-попитах го,взирайки се в очите му.
-Да.А ти?-отговори спокойно,но си личеше,че не всичко беше наред и той криеше нещо.
-Защо ме лъжеш? Познавам те!-отвърнах настойчиво аз.
Тогава той започна да ми разказва. Накрая допълни,че е направил грешка.

Сега желанието да убия онази разглезена блондинка,стана по-силно.
Не издържах да го гледам така. А пък й кой би издържал да гледа най-голямата си слабост,съсипана?!

Момичето От СенкитеWhere stories live. Discover now