Момичето От Сенките

II

Все още бавно изминаваха дните от лятото. Прекарвах си страхотно в компанията на този,който обичам. Това бяха мигове,за които всяко едно момиче мечтае. Един любовен романс с момчето на сърцето й.
Той ме гледаше непрекъснато,като че ли ме събличаше с поглед. Често се чувствах слаба и самотна,както сега. Той не ме остави и за секунда,пазеше ме като баща. Бяхме толкова щастливи и всичко вървеше по план. Чувствахме се толкова щастливи,чак нереално. Но един ден се появи тя-неговата бивша приятелка. Той умираше за нея. Дълго бе копнял отново да зърне сините й очи и розовите устни. Разделихме се с него,докато осъзная какво се случва,тя вече беше на моето място. Имаше щастието,вниманието и любовта която имах аз. Но какво ли щеше да се промени?!
  Чаках го,все още го чакам. Не спирам да мисля за него всеки ден,всяка нощ,всеки час,минута,секунда ала не идваше денят,в който ще мога гордо да кажа: "не те обичам,свърши се".
Чувствам се самотна. Раздвоявам се,защото обожавам да съм сама,но също така чувството е толкова мрачно,тегаво,самотно,умиращо. И съм сигурна,че хиляди пъти си го изпитвала. Всеки го е изпитвал. В тези моменти сълзите не могат да бъдат спрени. Тогава дори топлите прегръдки на мекото одеало и гушкането на любимото плюшено мече,не могат да те успокоят. Просто в няколко поредни безсънни нощи,пълни със сълзи и болка,се сриват една по една частите от сърцето ти. Но това не те спира да обичаш,продължаваш да се надяваш,че някой ще изгради тези части отново и ще ги превърне в сърце. Ех,малка глупачке,няма как да не вярваш. Сърцето ти е чисто,ангелска доброта има в него. Но ти не си виновна,че си истинска. Виновни са онези,които съсипват животи за удоволствие или пък просто не знаят какво искат..