Момичето От Сенките

V

Ето и поредната нощ,която не се различаваше по нищо от другите. Тази вечер беше пълнолуние. Тъмните мисли отново ме бяха обсебили. Отново мислех за него,за нея,за тях,за всичко. Чудех се,дали съм единствена?! Дали другите като мен все още не са открити,защото прикриват как всъщност се чувстват.
Истината....разкъсвах се....
В този момент мислите ми бяха прекъснати от звъненето на телефонът ми,беше Франк.
-Ало.-казах.
-Ъм,здравей...знам,че е късно,но исках да чуя гласа ти.-отговори той,с следи от тъга в гласа му. Нещо отново се беше объркало. След един часов разговор,той изведнъж заговори за нас. "Нас" от много отдавна не бях чувала тази дума. Той започна да плаче,искаше да му простя и че е направил грешка. Аз веднага отидох при него.
Звъннах на вратата,а той отвори. Изглеждаше ужасно. Прегърнах го силно и влязохме вътре. Започна непрекъснато да се взира в мен,усмихвайки се. Беше и плашещо и много сладко. Гушнахме се и заспахме.

На сутринта си направихме закуска,аз както обикновено се борех с рошавата си коса. Когато най-накрая бях готова, отидох при него и сложихме масата. Закусихме.

Тръгнахме към училище и той не пусна ръката ми. Щом влязохме Александриния му се хвърли на врата.

Изтичах надолу по стълбите,влязох в тоалетните и се разплаках,не се появих в час.
Скоро стана време за междучасие. Стараех се да избягвам Франк,за да не слагам излишна сол в раната. Това беше тяхната приказка,аз бях излишна.
Дори да се караха често,си личеше,че се обичат.
  ~~СЛЕД 2 СЕДМИЦИ~~
Събудих се и за първи път от доста време бях ужасно щастлива. Бях сънувала най-прекрасния сън. Бях замечтана като че ли бях е друг свят,много отдалечен от нашето измерение. Изведнъж телефонът ми звънна,беше Франк. Звучеше странно,настояваше да се видим,но не издаваше какво иска да ми каже.
След около час той дойде пред нас и ме взе. Отидохме в един много красив ресторант,той издърпа стола ми,за да мога да седна. Седна срещу мен и се втренчи в мен.
-Какво?-попитах аз засрамено.
-Нищо,много си красива.-отвърна той.
Изчервих се и след това добавих:
-Е,за какво искаше да говорим? Нещо лошо ли е станало?
Той мълчеше няколко минути и след това несигурно се готвеше да проговори.
-Аз...не знам откъде да започна...-каза той.
-Ами отначалото.-гледах го.
-Напоследък...нещата с Александриния не вървят...караме се...дори се разделихме.-не смееше да ме погледне.
-Оо,боже. Това е ужасно!-казах,разтревожено.
Станах и го прегърнах. Той ме притисна силно към него. Треперех цялата.

След около 2 часа излязохме от ресторанта.
Разходихме се и приказката,от която имах нужда от доста време. Стъмни се,часовете с него минаха като секунди. Изпрати ме до вкъщи,а след това ме целуна. Ето я и тръпката,върна се. Онова чувство,което вече беше мъртво. Онова изтръпване в корема ми,пламакът в сърцето ми избухна отново.
-Амелия...ще бъдеш ли моята принцеса,отново?-каза той,притеснено.
-Оо,боже. ДА....ДА-разплаках се от радост и му се хвърлих на врата,а той ме обгърна с неговите топли прегръдки.
Това бе новото начало или по-точно завръщането на искрата между нас.
Това беше моята кратка,но значителна история.

Нека не спираме да вярваме в любовта само защото сме наранени от човек,който дори не сме познавали напълно. Любовта е непрекъснато около нас във всяко едно нещо. Тя ни крепи,а разочарованието е просто временно и най-често е добър урок!