Тайните на свръхестественото

Глава втора

След като цял ден беше валяло улиците бяха кални и навсякъде миришеше на влага и застоял въздух. Мирисът на Рим сега беше тежък и непоносим за мнозина , което разваляше картинката, която сме свикнали да виждаме по картичките от Италия. Сега Италия изглеждаше като дива джунгла приютила в себе си някой от най-красивите кътчена на земята. Следите от други велики империи бяха сега погълнати от мъгла , която придаваше мистичен поглед на града.

Но все пак градът започна да се отървава от тази гъста пелена, която го покрива, като облаците отстъпваха място на слънчевите лъчи. Като така отново събуждаха надеждата за един прекрасен ден, който се очертава да отмие тъгата ,която се беше настанила в сърцата на много туристи - причинена от дъждът - и да разкрие като дълго пазена тайна красотата на Рим.

След като първите лъчи пробиха небесния свод Мия започна да таи надежда за един ден, който ще помни завинаги - а именно такъв прекаран с майка й .

За първи път Мия видя майка си небрежно облечена и захвърлила телефона ,а на негово място взела фотоапарат - готова да документира ваканцията си с дъщеря си. Не знаеше какво й е казал Джош ,но наистина подейства. Определено работата с него й влияеше добре.

-Къде ти се ходи Мия - попита майка й

-Не знам стига да не прекараме деня в стаята ме устройва - каза Мия

-Какво ще кажеш първо да хапнем в някоя пицария и после да решим - предложи майка й

-Става - с радост отвърна Мия

Майка й отдавна си мечтаеше да пробва италианска пица - беше чувала ,че е прекрасна. Все пак не можеш да отидеш до Италия без да пробваш пицата им.

Мия се преоблече набързо с бял потник и къси панталони и вече беше готова за разходка из улиците на Италия.

Двете с майка й решиха да отидат до известната пицария на Чезарe на главната улица - най-известната пицария в Италия. Майка й беше чела за нея в едно списание и искаше да провери дали написаното е вярно. Затово поеха право по главната улица и започнаха да разглеждат магазините - купиха не малко дрехи - и да се ровят с спретнатите малки магазинчета за сувенири.

След като изкупиха всички малки сувенири и дранкулки се насочиха към фонтаните Ди Треви ,където имаше цяло стълпотворение от туристи готови да се снимат пред забележителност, повечето измежду тяй дори не знаеха пред какво се снимат. Но тези фонтани бяха забележителни и според легендите ако хвърлиш монета и си намислиш желание то ще се сбъдне.Мия го направи макар и да не вярваше в свръхестествени сили, но се надяваше да прекара време с майка си.Това е всички, което искаше. Архитект сигурно би гледал това творение на античното изкуство с часове, но дори и за човек без такива наклонности като Мия гледката беше удивителна. След като направиха солидно количество снимки се насочиха към така мечтания ресторант.